Интервюта

Проявяват ли творчество партньорите в семейните отношения Интервютата са подредени хронологично като в началото има текстово въведение, а след това е звуковият файл с интервюто. 

Семейни констелации – удачен метод за бързо определяне на критичните места

Децата рядко се осмеляват да водят по-щастлив живот от родителите си

Семейни констелации - удачен метод за бързо определяне на критичните местаВ предаването “Контрасти” ви разказахме подробно за терапевтичния метод “Семейни констелации”, известен също като фамилни или системни констелации.

Какво представлява тази терапия, как действа, за какво е приложима и колко време е нужно, за да се постигне желаният резултат, разясни психотерапевтът Божидар Цендов.

Методът е разработен от немския терапевт Берт Хелингер. Едно от неговите заключения е, че децата повтарят определени типове поведение и съдбата им е подобна на тази на родителите. Децата рядко или никога не се осмеляват да водят по-щастлив живот от този на родителите си.

Семейните констелации установяват, че определени проблеми се коренят в неблагоприятното унаследяване на чувства, нагласи и житейски принципи.Изследването на семейната структура и връзките между членовете на семейството помага за възстановяването на естествения баланс на цялата система.

Решенията, откриващи се чрез тази терапевтична работа, носят разбиране на дълбоки проблемни ситуации в живота ни, изтъкна Божидар Цендов. Чрез семейните констелации се стига много бързо до същността на критичните места. Този метод ни дава и разбирането, че нашите базови връзки в семейството, ние ги повтаряме и с хората извън него.

Но разбира се, това зависи колко дълбоко е готов да стигне клиентът. Едно от специфичните неща за констелациите е това, че показват много красноречиво  силата на основните ни нужди – това да принадлежим, правото да заемаме точно определено място и вроденото ни чувство за баланс в процеса на даване и получаване.

Звуков файл:

 

Много бързам… всъщност много губя

Интервю на Добромира Мицева за Българско Национално радио

Много бързам... всъщност много губяВечното бързане… Какво представлява то от психологическа гледна точка? Как културата определя ритъма ни на живот и как подтискаме потребностите си в стремеж за постижения и зададени от средата представи за успех. Тези въпроси коментира психотерапевтът Божидар Цендов в предаването ни “Контрасти”.

Бързането е свързано с желанието ни да свършим нещата, да се освободим от вътрешното напрежение. Обикновено, обаче, след като сме свършили една задача, веднага веднага започваме със следващата и напрежението си остава. Системата ни кара да бързаме, за да натрупаме постижения, защото си мислим, че те ще ни донесат щастие. Но всъщност никога не сме “тук и сега” и не изпитваме наслада от живота.

Бързането може да се разглежда и като привичка, зададена от средата. На практика ние можем да се преборим с бързането и да постигнем щастие, като не пренебрегваме собствените си потребности. Друг начин, който може да ни помогне да се справим с бързането, е да направим преоценка на разбирането си за щастие.

Звуков файл:

 

Проявяват ли творчество партньорите в семейните отношения

Интервю на Добромира Мицева за Българско Национално радио

Проявяват ли творчество партньорите в семейните отношенияЩо е то творчество в семейните отношения, може ли то въобще да съществува на територията на семейството и как се съвместява със семейните задължения? Отговорът на този въпрос дава психотерапевтът Божидар Цендов в продължението на разговора ни с него от миналата седмица.

Основно творчеството в семейството се проявява в грижата и отношението, както и в даването на любов между двамата партньори в семейството.

Според психотерапевта в едни патриархални, консервативни отношения, творчество няма как да има. При едни здрави рамки и правила, където ако си различен всеки те критикува и се опитва да те ограничава, няма как да има творчество, казва той.

За да има семейство трябва да има ангажимент или грижа между двамата партньори. Освен това е нужно да има и интимност, както и различни начини на проява на близост, третия компонент пък е сексът.

Няма никакъв смисъл от творчество в интимната връзка, ако това творчество не удовлетворява някакви наши потребности, казва Цендов.

Как стереотипите пречат на творчеството в една връзка и колко важно е то за семейството – чуйте в звуковия файл.

 

Важно е да имаме и личен живот в семейството, да не губим индивидуалност

Има повече разводи, защото хората са много по-осъзнати за своите потребности

Интервю на Добромира Мицева за Българско Национално радио

Важно е да имаме и личен живот в семейството, да не губим индивидуалностКакви промени стават в съвременното българското семейство? На какво се дължат какви са ползите от тях и носят  ли някакви негативни  последици? И още – какви са отношенията между половете в едно семейство и как се отразяват промените в семейната среда на децата. Тези въпроси обсъждахме с психолога Божидар Цендов в предаването ни “Контрасти”.

Знаем, че българското семейство е живяло според общоприети норми, задължителни за всички. Младите търпели редица ограничения и забрани. Родителите дори избирали брачни партньори на своите деца. Това давало сигурност, но и правило членовете зависими. Може би именно това дава старт на промените в семейството.

Днес семействата са поставени пред качествено различна ситуация в сравнение с миналото. Но не може да не кажем, че хората се плашат от промените. И правят опити да ги избегнат. До известна степен това се дължи на факта, че възприемаме старото като стойностно, истинско и добро.

А новото се възприема точно обратното. Божидар Цендов дава обяснение на човешката склонност да не се разделя с миналото, без да се отчита, че и то има своите негативни страни.

Мъжът и жената се обвързват без да губят своята индивидуалност. Дали обаче тази промяна в семейството, даваща на човека свободата да изразява  своята индивидуалност, не е и причина за многото разводи – чуйте повече в разговора с психолога Божидар Цендов.

 

Движещата човешка потребност е да живеем, но и… да мечтаем

Тя има и химическо обяснение – адреналиновият натиск за живот

Интервю на Добромира Мицева за Българско Национално радио

Движещата човешка потребност е да живеем, но и... да мечтаемВ “Контрасти” тази седмица направихме опит за нов прочит на пирамидата на човешките потребности, която е съставена от Ейбрахам Маслоу с психотерапевта Божидар Цендов. Говорихме за това как човек задоволява потребността си да оцелее в съвременното общество и има ли осъвременяване на потребностите.

Разгледахме въпросите защо не се чувстваме комфортно, въпреки задоволяването на определени потребности и задоволявайки една потребност, не ставаме ли зависими от друго. Обсъдихме е къде мястото на потребността от свобода.

На първото и базисно ниво от пирамидата на човешките потребности се намират физиологичните ни нужди-  глад, жажда, сън  и поддържане на добро здраве. На второ място се нареждат нашите  екзистенциални нужди – да имаме подслон и безопасно място за живот.

На трето място идва потребността ни от любов и принадлежност. Това е средство за преодоляване на чувството за самота и отчуждение. На четвърто ниво е потребността ни от уважение и самоуважение. Хората имат тази потребност, защото това ги прави ценени като личности.

На най-високото, пето ниво, е нуждата от самоусъвършенстване. Маслоу описва тази потребност като коренно различна от останалите четири. Това е желанието за усъвършенстване на способностите и развитието на талантите.

Според Маслоу, ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребностите от по-високо ниво. А има и една движеща, базова човешка потребност – да живеем, да правим нещата, да удовлетворяваме мечтите си. Каква обаче е трансформацията на всичките тези потребности – чуйте повече от Божидар Цендов.

 

Най-голямото ограничаващо вярване е “не заслужавам, не съм добър”

Интервю на Добромира Мицева за Българско Национално радио

Най-голямото ограничаващо вярване е "не заслужавам, не съм добър"В предаването “Контрасти” тази седмица разговаряхме с психолога Божидар Цендов за най-ограничаващите вярвания, които човек има. Обсъждахме откъде водят своето начало, кой и как ги е формирал, какви вреди нанасят и какво можем да направим, за да се отърсим от тях.

Не подминахме и темата за „шестото“ чувство, което често пренебрегваме, но което ни помага да сведем до минимум опасностите, както и ограниченията на социалната среда. Разгледахме и друг важен въпрос – физическите последствията за  тялото ни, когато пренебрегваме нашата същност.

Както и защо приемаме нещата за  даденост, без да се замислим има ли смисъл от тях. И не на последно място, могат ли вярванията, предавани от поколение на поколение, да се приложат наистина в съвременния живот. Говорихме и за бягството от отговорност и как сами се поставяме в рамка.

Дали човек ще следва повелите на обществото, или ще следва своите потребности е въпрос на избор. Но, рано или късно, ще трябва да се изправи лице в лице срещу себе си и да бъде откровен, за да разбере какво наистина го кара да се чувства добре.