Всичко в живота ни се нуждае от завършек. Ако не довършваме нещо, ще го срещаме отново и отново

Всичко в живота ни се нуждае от завършек. Ако не довършваме нещо, ще го срещаме отново и отново

Всичко в нашия свят се развива циклично, има своето начало, своето развитие и своя край. В годината се изреждат четирите сезона, а след това идва новата година. Утрото е последвано от деня, той от вечерта, а след това идва ноща. След като свърши нощта, започва новото денонощие.

Казват, че светът се развива като възходяща и разширяваща се спирала. В тази спирала всяко събитие има своето място и ние интуитивно усещаме дали дадено събитие е нормално завършено или не.

Приемаме смъртта на старецса след като той удовлетворен е изживял своя богат живот, но не можем да приемем като нормална смъртта на дете, което дори не е започнало жизнения си път. Страдаме, ако младото цвете загива, но без съжаление изкореняваме старото съхнещо дърво.

На дълбоко, несъзнавано ниво, нашата съдба е свързана със съдбата на нашите предци. Несъзнавано ние се опитваме да завършим това, което те не са успели да завършат. Опитваме се да изплатим това, което считаме за дълг към тях, изстрадваме техните страдания или искаме да реализираме техните мечти.

Полагаме много усилия за това, но когато очакваният резултат е постигнат, той не ни носи усовлетворение, успех, нито покой, а може да чувстваме парадоксално чувство на безсмисленост или да влезем в депресия.

Живеем във време, когато няма глад, когато дори страдаме от преяждане. Живеем в ерата на високите технологии, улесненията живот, демокрацията, но нашият страх не намалява.

Можем да изживеем всичко това, да положим усилията и понесем болката да завършим лично всичко това, което нашите предшественици не са завършили. Можем с помоща на системните констелации да отдадем дължимото им уважение и да получим ресурси за развиване на собствения ни живот.

ТЕСТ: доколко съм в хармония със семейната си система

Споделете мислите си: