8 детски подхода в любовните отношения

детски подходi в любовните отношения

Малките деца са гениални. 

Измислят такива неща, пред които възрастните остават без дъх. Детската креативност е нещо прекрасно, което можем да си запазим като възрастни. 

Но много детски неща просто трябва да ги израснем. Ако те останат с нас, ще ни създават само проблеми. Ние ще си вярваме, че това е логика на възрастен, но ще страдаме от липсата на достатъчна зрялост. 

1. “Трябва да доказваш, че ме обичаш”

Когато се роди бебето, то няма представа, че е нещо отделно от света наоколо. Няма представа, че може да има собствена идентичност. Смята майка си за част от себе си. Ако майка му излезе и се забави прекалено дълго, то може да помисли, че тя е изчезнала завинаги. 

Бебето може да научи, че майка му, дори да излезе, рано или късно ще се върне. То започва да разпознава себе си като отделен човек в по-късна възраст, когато може да се види в огледалото, да се разпознае там и да даде знак, че това там е то. 

Този естествен етап в развитието ще бъде преминат успешно от бебето, ако то успее да изгради базово усещане за сигурност и доверие.

Това е сигурността на майката (или друг човек), която винаги я има, когато трябва. Доверието, че винаги ще има някой, който да удовлетвори нуждите му, няма да го остави да плаче сърцераздирателно, ще го нахрани, когато то иска и т.н. 

Когато базовата сигурност и доверие са изградени, този възрастен ще има доверие в хората и света, ще има естествено чувство за сигурност в общуването, живота си, работата. 

Ако бебето бъде оставяно само, да плаче, насила приучвано да не се храни нощем и т.н., то ще стане възрастен, който ще се чувства несигурен и няма да има доверие на хората в своите отношения, особено в по-близките отношения. 

Този човек ще се нуждае от това партньорът му постоянно да е до него, постоянно да му доказва, че го обича. Ще се притеснява, ще недоволства и ще протестира срещу всякакви самостоятелни занимания, командировки и срещи с приятели.

Тази нагласа не е била успешно трансформирана в детството, а умът я обяснява с твърденията: “Заедно сме, значи трябва да е с мен винаги. Трябва да доказва, че ме обича. Не трябва да се интересува от други и от друго” и т.н. 

2. “Трябва да знаеш, какво искам от теб, без да ти го казвам”

Малкото дете постепенно разбира, че то е отделен човек. Отначало то е убедено, че родителите му са негово продължение, че неговите желания са желания и на хората около него, че неговите мисли са в главите на хората около него. 

Предполам, че сте виждали малки деца, които много се ядосват на това, че родителите им не ги разбират. Те искат да бъдат разбрани от една дума и смятат, че родителите им знаят какво точно искат в момента. 

Освен това малкото дете си мисли, че всичко, което е в неговия ум, не просто е в ума на другите, а те трябва да започнат моментално да правят това, което то иска, без да е нужно да казва или показва нещо. 

Детето се ядосва, когато това не става. Постепенно то разбира, че хората са различни, правят различни неща, защото имат различни желания и имат различни мисли.

Ако това е здравословен преход, възрастният човек ще знае, че всеки си има своята гледна точка и може да приеме това, колкото и гледната точка на другия да е “странна”. Също знае, че всеки човек действа според своите желания и решения. 

Ако детето не успее да “израсте” това, то ще стане възрастен, който ще иска по магически път другите не просто да знаят какво иска, но едва ли не вече да са го направили.

Това се “оправдава” в ума и с мисли като: “Под достойнството ми е да обяснявам. Вече съм го казвал/а веднъж, трябваше да го запомниш. Вижда, че другите мъже/жени го правят, а той/тя не го прави.” и т.н.

3. Не разбира, че причинява болка

Болезнено, нали? Не просто това, че някой ни причинява болка, а най-вече това, че не разбира какво причинява. 

Малкото дете се научава на емпатия по обратната връзка на родителите и най-вече от играта, която родителите играят да имитират неговите емоции и действия. Забавно е 🙂

Например. Детето се усмихва и родителят се разтапя в усмивка. Детето се намръщва и родителят имитира намръщване, но някакво смешно “намръщване”, за да знае детето, че родителят играе и все пак да разбере какво става с него. 

По подобен начин детето се учи да разпознава какви емоции има то самото и какви емоции предизвиква с действията си у другите. Разбирате, че това ще стане при наличието на любящи родители (настойници, баби, дядовци), които му отделят време и грижа. 

Ако детето не е научено да разпознава емоциите у другите, като стане възрастен няма да усеща, че причинява болка. Разбира се, става въпрос за степени. Никой не може да е напълно лишен от такъв усет. 

Хубавото е, че този усет се изгражда и във възрастен човек, но през много болка за околните му и засамия него. 

4. Игра с чувствата и живота на партньора

Това много прилича на играта “наужким”. 

Убеждението, че всичко, което бъде направено с партньора, може да бъде поправено подобно на начина, по който в играта на стражари и апаши, хората умират и после оживяват. 

Някои така си “играят”, за да проверят границите на партньора. След като тези граници са безвъзвратно разрушени и партньорът се е изнесъл, те се опитват да “върнат връзката назад” все едно това е възможно само с едното желание. 

5. “Ако ме обичаше, щеше да го направиш”

Има два вида любов. 

Почти безуловната любов на родителите. Родителите дават цялата си любов и всичко за децата си, а децата най-вече вземат от тях. Казваме почти безусловна, защото родителите дават, колкото могат. 

Има я и условната любов на любовната връзка. Условна е, защото всичко в нея трябва да следва закона за баланс в даването и получаването.

Ако няма баланс в даването и получаването, връзката се разпада. Не можем постоянно да искаме от партньора си, даже и чрез изнудването с това изречение, трябва и да му даваме. 

А пък всеки от партньорите прави нещо за другия, само ако иска и само ако това е негово собствено решение. Всичко останало е изнудване, потискане и използване на единия от другия. 

Възрастният, който използва това изречение, търси своите родители в партньора си. Той не е получил безусловната любов на родителите си в детството и се опитва да си я “навакса” от партньора. 

Тук влизат неща, които можем да опишем с: “Полага ми се!”, “Красив/а съм значи заслужавам” и т.н. 

6. “Не съм достатъчно добър/а” 

Всеки е достатъчно добър, ако бъде себе си. Не е нужно да се правим на “нещо”, за да спечелим любов. В една реална връзка ще ни обичат такива, каквито сме. 

Това убеждение показва недостатъчна самоувереност, но също така показва последствията от възпитанието в детството. Нагласите “лош/а съм” идват от неодобрението и отхвърлянето от страна на родителите. 

Когато пораснем, търсим в партньора си родителите, пред които да се покажем като “добри”. Тази нагласа коства огромни загуби в усилия и време. Загуба на огромна част от живота. 

7. Липсата на дискретност

В детството изграждаме базовото доверие към хората и света. Но това е свързано и със способността да оправдаваме доверието на другите. 

Доверието във връзката е много важно. Доколко можем да имаме доверие на другия да съхрани общите ни тайни. До голяма степен това е въпрос на усещане – дори партньорът да не открие не-дискретността, пак ще има различно отношение.

Тези тайни включват всички прояви на интимност и нещата, които само двамата трябва да знаят. Никой не трябва да знае подробностите от живота на двамата в леглото, нито че някой от тях е заплашван от съдебен процес. Не можем да разказваме тези интимности нито на близките си приятели, нито на родителите, защото подкопаваме доверието на партньора ни в нас.

Знаете, че е нормално за децата да си играят на двора, а след това да дойдат при родителите си и другите възрастни и радостно да кажат: “Ние си играехме на родители” или “Пешко ме целуна”. За децата е нормално, за възрастните в двойката не. Разбира се, тук не говорим за целувки, говорим за другите неща. 

8. “Държиш се по детски” или вменяване на вина

Коронният номер на тези, които носят в себе си тези “любовни похвати” е да обвиняват партньорите си, че се държат като деца. 

Това са характерни изрази като: 

  • “Цупиш се като дете” 
  • “Не можеш да контролираш емоциите си”
  • “Ако беше достатъчно зрял, щеше да знаеш какво искам/какво искаш” 
  • “Трябва да знаеш от какво се нуждае една жена/мъж”
  • “Ако беше истински мъж, нямаше да протестираш”
  • “Ако беше истинска жена, щеше да се грижиш добре за мен”
  • “Караш ме да те ревнувам”
  • “Държиш се по детски”
  • “Не си способен/на да обичаш”
  • “Не си дорасъл за мен”

Добрата новина е, че всеки, който има желание, може да направи много за любовния си живот. 

Божидар Цендов

Ако статията е полезна за вас, може да я направите полезна и за вашите приятели чрез бутончетата по-долу.

Споделете мислите си: