Как да разберем позволяваме ли си да се радваме на живота?

Как да разберем позволяваме ли си да се радваме на живота?

Съответствието на потребности, думи и дела помага да се усети радостта от живота.

Всеки човек има своите си потребности, но може да не ги изказва на околните, или поне не напълно. Скритата потребност може да си остане неудовлетворена потребност.

Когато скривам потребността си от близък на мен човек, аз създавам напрежение между нас. Мисля си, че той ще попречи на удовлетворяването й или няма с какво да помогне.

Когато искрено споделя потребността си, другият може да разбере колко ми е важна и дори да ме подкрепи в нейното удовлетворяване. „Поискайте и ще ви де даде“.

В края на краищата радостта от живота не идва от знания, нито от постижения, а от удовлетворяването на потребности.

Удовлетворяването на потребностите води и до нов химичен баланс в организма, до нови нива на серотонин и допамин, които чисто по химичен път изживяваме като радост.

Неудовлетворяването на потребностите води до напрежение, стрес, тревожност, неврози. В този ред.

Ако не удовлетворявам потребностите си в личния живот, вероятността да навляза в депресивно състояние е 50%. Ако не го правя нито в личния живот, нито в работата, вероятността за това е 90%.

Колкото и да говоря за потребностите си, те пак няма да са удовлетворени, ако не го реализирам в дела. Мога да говоря, че се нуждая от едно, а да правя друго.

Страхове, срам и вина ме карат да замествам потребностите си с нещо, което „трябва“ да се направи, с нещо, което е „по-важно“.

В момента ми идват няколко признака, по които да видим дали потребностите ни съответстват на думите и делата.

Дали в свободното време или на ваканция бихме се обличали като на работното си място? Обличането, грима и аксесоарите за част от грижата за тялото, влияят на вътрешния комфорт и са свързани с начина, по който общуваме.

Тези разлики показват колко различни трябва да бъдем на работното място. Големите разлики означават, че голямата част от нас не може да бъде изразявана в работата.

Същевременно можем да наблюдаваме как някои хора са си извоювали правото да се обличат по своя начин дори в среда със строг дрес код.

Дали прекарваме времето си със семейство и приятели, в моменти, когато не ни се иска или дори това ни е неприятно? Слепването със семейство и приятели ни кара постоянно да правим едни и същи неща заедно. Надали всичките са ни нужни лично на нас.

Отговаряме ли на партньора си за интимност и секс, когато не ни се иска? Може би в момента не сме в настроение или ни се занимава с нещо друго.

Спазваме ли стриктно някакви религиозни правила и ритуали? Всъщност повечето религиозни праивла и ритуали все едно са създадени да ограничават потребностите на личността.

Имаме ли си план за живота? Дори да си е наш план в него може да има много „трябва“,  „важно е“, много предположения, че нещо е добро. Човешките потребност са свързани с настоящия моменти и се изживяват в момента. Един твърд план не може да удовлетвори човек във времето.

Най-малкото можем да наблюдаваме себе си, доколко си съответстват нашите потребности, думи и дела. Установяването на несъответствията е първа стъпка към съответствие и радост от живота.

Божидар Цендов

P.S. Ако искате да получавате повече такива статии на e-mail, можете да се абонирате тук. 

Споделете мислите си: