Какво ни дава увереност и силата да казваме “Не!”? – втора част

Какво ни дава увереност и силата да казваме "Не!"? - втора част

Тук се напира първата част на статията, а сега продължаваме с втората. 

5. Да понасяме съпротивата срещу нашето “Не!”

Една от причините да избягваме да казваме “Не!” (или поне да не го казваме директно) е, че се притесняваме от емоционалните реакции на хората, на които отказваме.

Това е още един начин да ни накарат да направим нещо, което не искаме – чрез емоционален натиск, шантаж и заплахи за наказание.

Всеки, който иска да се научи да казва “Не!”, разбира с времето, че е нужно да е готов да понесе натиска да промени решението си. Може да бъде посрещнат с бурни емоционални реакции, вменяване на вина, заплахи, шантаж, манипулации и “подкупи”.

Опитайте и ще видите, че е много по-лесно да понесете този натиск, отколкото да понесете неудовлетворението, огорчението и гнева от това, да правите неща, които не искате. Не си и заслужава.

С времето ще виждате как вашето самочувствие расте и ще получите уважението на хората, срещу които сте се изправили. С послушните никой не се съобразява.

6. Отстояване на личното пространство

Важно е да научим да накараме хората да се съобразяват с нас, да държим на границите си. Въпросът за границите е сложен и нашето умение да поддържаме границите си се залага още в детството.

Всичко, което говорихме досега е свързано и с отстояването на границите. Най-важното при това е ясно да заявяваме както искаме и какво не искаме, какво харесваме и какво не харесваме, кого допускаме по-близо до себе си и кого не допускаме.

Отстояването на границите се случва почти постоянно. Което означава да сме бдителни за потребностите си, как ги удовлетворяваме и как в настоящия момент ни се пречи за това.

Може да си казваме: “Е, това са само още 2 лева към бакшиша, не бяхме обслужени добре, но може би следващият пък сервитьорът ще се постарае.”, или пък “Само още един час ще работя извънредно, който няма да ми платят, не е много, не е нужно да протестирам.” и други подобни неща, но така обезценяваме и продаваме самите себе си.

7. Правото да бъдеш истински

Един ефект от това, че следваме всички “трябва” от страна на другите е, че живеем техния живот, губим своята идентичност.

Когато приемем себе си със своите добри и не дотам добри страни, ще видим колко сме цялостни и красиви. Ще можем да бъдем автентични: да се държим така, както искаме. Нашето поведение ще съответства на вътрешния ни живот.

Това носи усещане за цялост, себереализация и свобода.

8. Поемане на отговорността да искаме

“Почукайте и ще ви де отвори”. Да казваме”Не!” е да бъдем себе си. Да освободим автентичен творчески потенциал или поне потенциала да направим живота си пълен, жив и интересен.

Не става, без да го поискаме. Това означава да поемем отговорност за собствения си живот. Никой не е заинтересуван от това да ни направи автентични – никой не знае дори и каква е нашата автентичност.

Единствено аз съм творецът на собствения си живот. Другите са просто помощници.

9. Живеем не за великите моменти

Казах за бдителността. Не е нужно да сме на бойна нога, а просто да позволяваме да осъзнаваме, когато с нас се случва нещо, което не искаме.

Тук влизат и периодичните преоценки и нещата, които правим за себе си всеки ден.

Да кажем, че сте спасили човек от пожар. Това е героично дълбоко човеколюбиво действие. Случва се няколко пъти в живота. Не можем да спим на стари лаври и цял живот да получаваме удовлетворение от това, колкото и да е велико.

Ние живеем 24 часа на ден. Дори да спим 8–10 часа, остават около 16 часа, в които ние осъзнаваме положението си, състоянието си.

Дребните неща в живота, които вършим всеки ден, те носят истинското удовлетворение и успех, защото са едно постоянно удовлетворително и успешно преживяване.

Как ядем, как се разхождаме, как сме подредили жизнената си среди, как общуваме всеки ден с хората и т.н. Да кажем “Не!” на това, което ни пречи да напълним живота си с дребните но жизнено важни удовлетворителни и успешни неща.

Всички тези неща, за които говорим, са само насоки. Те искат различна по интензивност и време работа, за да станат действителност. Понякога не можем сами, Можем да кажем “Да!” на всички възможности за помощ, която можем да получим, за да отстояваме себе си.

Божидар Цендов

Споделете мислите си: