В дружелюбие със себе си

В дружелюбие със себе си. Да спечелим подкрепата на вътрешния критик

Случвало ли ви се е да водите подобен вътрешен диалог?

  • Трябва да изхвърлиш боклука.
  • Ама стана много късно и не ми се излиза, а и съм по домашни дрехи.
  • Ако го оставиш така, ще се вмирише
  • Ами ще го опаковам и ще го сложа в коридора
  • Ще го сложиш в коридора да го загрозява.
  • Никой няма да го гледа през нощта.
  • И т.н.

Това може да се случва за всякакви важни, неважни, а понякога съдбоносни въпроси. Може да продължава секунди, часове, а понякога седмици.

От едната страна на диалога сме ние с нуждите си в момента, а от другата страна е тази част от нас, която наричаме вътрешен критик.

Вътрешният критик от една страна ни държи в плен на всички „трябва“ дошли от възпитание и образование, а от друга страна той може да играе ролята на обективната част в нас.

От една страна критикът ни ограничава и заставя да спазваме правила, от друга страна може да ни предпази от грешки и неприятности. Може дори да ни похвали.

От това колко несъвместими са нашите желания от една страна и вътрешният критик от друга, зависи нашето ниво на тревожност. Колкото по-малко удовлетворени сме от себе си, толкова по-тревожни сме.

Но тук е важно да не се прави грешката да омаловажаваме грижовната роля на вътрешния критик. Ако се опитаме да го премахнем, ще приличаме на фойерверк пуснат в магазин за порцелан.

Можем с времето да постигнем това вътрешният критик да ни подкрепя в постигането на нашите истински потребности. Така да ни помогне да реализираме себе си в живота.

Поради естеството на съвременното образование и възпитание ролята на вътрешния критик обикновено е по-скоро към негативното.

Фокусиран е върху нещата, които не правим добре. Смята, че има нещо “лошо” за оправяне и ни наказва (най-малкото с вътрешно дърдорене), докато не се „поправим“.

Негативният вътрешен критик води към вина, желание за самоограничаване (или самонаказване), неудовлетворение, ограничаване на възможностите.

Подкрепящият вътрешен критик ни подкрепя в това да правим нещата, в които наистина сме добри.

Той би казал нещо такова: „Виж как не ти се получава в тази работа. Да, заплата е много голяма, но си изнервен и нямаш време за семейството. Що не се прехвърлиш на онази работа, която обичаш. Е, заплата е по-малка, но заслужава ли се да се съсипваш за повече пари.“

Подкрепящият вътрешен критик ни стимулира да следваме истинските си интереси, желания и потребности. Води ни към удовлетворение и успех.

Той е доста по-адаптивен, помага ни да изграждаме гъвкава система от ценности и идеали, която е полезна и за самите нас.

Фриц Пърлз казва, че всеки има в себе си саморегулираща система. Ако не й се пречи, човек ще се адаптира към живота по най-добрия начин.

Интересното е, че това ще е най-добрия начин и за него, и за хората около него. Според мен алтруизмът също е дълбока човешка потребност и ще се проявява, когато се освободим от вредните “трябва”.

Всичко, което правя в моята работа, цели да помогне да освобождаването на подкрепящия вътрешен критик. Такъв е и Тренинга “Как да обичаме себе си и Другите”. Повече информация тук.

Божидар Цендов

Споделете мислите си: