Каквато връзка със себе си имаш, такъв ще е партньорът ти

Каквато връзка със себе си имаш, такъв ще е партньорът ти

Връзката със себе си

Най-важната връзка, която имаме в живота си, която винаги ще имаме и е единствената сигурна връзка, това е връзката със себе си.

Казвам сигурна, но връзката със себе си също може да е прекъсната. Тогава човек се скита немил-недраг по света, не може да намери мястото си, не знае какви потребности има.

Като не си знае истинските потребности, то тези потребности никога няма да могат да бъдат удовлетворени. Човекът ще живее нечий чужд живот, който няма да му донесе щастие. Заблудата е, че били казали, че това бил хубав живот.

Започва с родителите

Връзката със себе си започва от връзката с родителите. Обикновено чрез родителя от другия пол ние разбираме какво е това да се свързваш другия.

Родителят от същия пол ни учи как да изразяваме се бе си в отношенията със света и хората. Но да не забравяме, че това е условно деление. Важна е идеята какво получаваме от родителите.

Същевременно носим в себе си три неща. Двамата родители и нещото, което си е лична наша собствена уникалност.

Забележете, носим в себе си двамата родители – те са станали части от нас, които ще носим цял живот.

Отношението към родителите определя голяма част от отношението към самите нас. Да чувстваме добре родителите си, означава да чувстваме добре и да приемаме себе си.

Ако двамата родители “воюват” помежду си, то в нас ще има война, която ще се изразява в непреодолими вътрешни противоречия.

Приемаме в себе си родителите си, но не забравяме, че отношенията между самите тях, са си единствено тяхна работа.

Индивидуалността

Да не забравяме и третото, нашата уникалност в света. То няма как да се прояви, без да сме го утвърдили.

Тук идва бунтът към родителите, който обикновено се случва около 13-14 годишна възраст. Той слага здравословни граници между детето и родителя и утвърждава неговата индивидуалност, която се оформя до и след 21-та година.

Този бунт казва “аз съм ваше дете, но съм различен и уникален, ще имам собствен живот и собствен път”.

Без този бунт детето няма да има своя индивидуалност и ще израсне в сянката на родителите.

Ето, изградили сме връзка с родителите, откъснали сме се от тях (донякъде) и се опитваме да живеем индивидуалността си.

Какво пречи на изразяването на индивидуалността

На изразяването на нашата индивидуалност пречат вече обществените и морални правила и норми, ако ги възприемаме много ригидно и обобщено.

Изразяването на нашата индивидуалност е ограничено от следните неща: това, което смятаме в нас за лошо и производните вътрешни противоречия.

Най-често това води до вътрешен диалог от вида: “ако направя това, съм лош”, “трябва да направя това, за да съм добър, иначе съм лош”.

Тези противоречия могат да се проявяват и несъзнавано – не е ясна причината за това, което се случва. Най-често в случая човек си мисли следните неща: “толкова искам да направя това, а не ми се получава”, “толкова не искам да правя това, а все го правя”.

Например, иска да има пари, а няма; иска да има връзка, а не може; иска да спре алкохола, но не може; иска да отслабне, но не може и т.н.

Доизграждане на връзката със себе си

Тук връзката със себе си се изгражда като се отработват противоречията, изследват се тъмните места в себе си, приемате се “лошите страни”, както се приемат добрите и т.н.

Не е идеята на статията да обясни как става това, но човек работи с една своя “лоша”особеност”, осъзнава я, осъзнава модела й на проявление, разбира, че в едни случаи тя е лоша, но в други е добра, учи се да я използва.

 Това го наричам “преобразуване на лошото в добро”. Кое лошо? Своето лошо. Защо е лошо? Защото не е осъзнато.

Така приемаме себе си и изграждаме връзка със себе си. Какво е да изградим връзка със себе си? Да се свържем с целия си потенциал, да осъзнаваме себе си, да освободим творческия си потенциал, който ни позволява да се адаптираме така към света, че да постигаме личното си щастие.

В процеса на свързване със себе си, на различните етапи, ние не просто имаме нужда от различен партньор. Ние можем да се свързваме по определен начин и с определени хора.

Може да се свързваме с едни хора, а с други просто не е възможно. Това понякога може да е много неудовлетворително. Например, жена, която “попада” все на алкохолици. 

Етапи на връзката със себе си и влиянието им върху отношенията

Човек може да е “замръзнал” на някой от етапите и да стои там цял живот. Може вие да сте на някой такъв етап или да срещате хора на такъв етап. Какви са някои от етапите?

Човек не е успял да се свърже с никой от родителите си или с някой друг значим възрастен.

Обикновено го няма базовото доверие, няма разпознаване на чувствата на другите хора. Човек се свърза от социопатна или психопатна гледна точка с другите, разглежда ги като инструменти, склонен е към престъпления.

Човек е успял да се свърже с единия си родител, но отхвърля другия.

Определено мрази части от себе си. Мрази в себе си пола на отхвърления родител. Същевременно, парадоксът е, че може да повтаря действията на отхвърления родител или да прави точно обратното. Ако отхвърления родител е алкохолик, може да бъде абсолютен трезвеник, но може също да стане алкохолик.

Не може да се свърже наистина с другия, защото винаги по някакъв начин ще го отхвърля. Може да има много и хаотични връзки. Страх от обвързваме.

Тук може да има и женомразци, и мъжемразки.

Има връзка с двамата родители, но няма утвърдена индивидуалност

Основен обект на свързване тук са родителите. Дори човекът да сключи брак, родителите пак ще са на първо място. Тяхното мнение, препоръки, ръководство са решаващо, включително и за потенциалните връзки на човека.

Той просто ще бърка своите потребности с потребностите на родителите. Мама и тате може да са удовлетворени от избора на партньор, а самият човек не. Но ще се заблуждава, че е щастлив, след като мама и тате са доволни. 

Има връзка с двамата родители и е утвърдена индивидуалността, но все още неотработени вътрешни противоречия

Най-важното в случая е, че човек ясно може да осъзнава своите нужди и потребности. Може да избере партньор, който отговаря на нуждите му и да се радва на средно-статистически отношения.

Тъй като не е отработил противоречията си и „сенчестите“ си страни, ги вижда много ясно у другия. Опитва се да промени другия, така че другият да стане толкова съвършен, колкото човекът сам би искал да бъде за себе си.

Важат все още много масови илюзии и вярвания за любовта, секса и връзките.

Има връзка с двамата родители, утвърдена индивидуалността, доста отработени вътрешни противоречия

Това е процес и човекът се намира в процес на все по-добра връзка със себе си. Няма да прави компромиси, за да бъде във връзка заради самата връзка, а ако трябва ще чака правилният за  партньор да се появи.

Обикновено в случая партньорът не просто е партньор, а помага на човека да изразява по-добре индивидуалността си, имат съвместна посока на развитие (удовлетворителна и за двамата) и т.н.

Да не забравяме, че тези етапи не са строго отделени един от друг и може да има припокриване на някои от тях. 

Важното е, че ако сте човек, който е стигнал да прочете тази статия, то се намирате на етап, в който можете да работите за себе си и изграждането на най-важната връзка с живота ви – със себе си.

Божидар Цендов, психотерапевт

За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук. 

Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите. 

Споделете мислите си (с публикуването се съгласявате с общите условия):