За мястото в живота има смисъл да се говори като за място, където сме сред другите хора. Сам за себе си никой от нас няма място. Имаме своето място спрямо другите хора.  Конкурираме се един  друг за определено място и в същото време зависим от хора, които имат своите места (и си ги пазят). Как иначе можем да взлезем в контакт с тях, да приемаме от тях и да им даваме?!

Взаимодействието ни с другите се влияе от това какви места заемат те, доколко държат на тях, доколко искат да ги разширят и укрепят. Това означава, че между нас възниква съперничество, което прави връзките ни по-тесни.

В резултат имаме съперничество за „по-добрите“ места, за местата, които ни помагат да живеем по-добре, а понякога и да оцелеем. Даже да не искаме да си го признаем, борбата за по-доброто място е въпрос на живот и смърт.

Животът продължава, защото някой ни освобождава място за това. Мястото, на което искаме да се утвърдим, е нашето действително място в живота. Имаме живот дотогава, докато имаме място, с което можем да разполагаме като със свое.

Ако се опитаме да заемем нечие чужде място, бихме посегнали на основата на съществуването на човека. Когато ние ограничаваме мястото, заето от друг, като влизаме в неговите предели (пресичаме границите му), ние нахлуваме в живота му и го съкращаваме.

Успешните отношения зависят от това, дали делим мястото си с някого и получаваме ли взаимност в споделянето. Ние делим своето място с тях, а те делят мястото си с нас. Даже всеки да отдаде част от своето място, той получава в замяна част от мястото на другия.

Така заедно с другия човек ние заемаме по-голямо място. Нашето лично място се разширява благодарение на мястото, което заемаме заедно.

Във връзка с отношенията ни се налага да заемаме своето място и да сме готови да го защитаваме, а в същото време се нуждаем от това да заемаме по-голямо място, споделено с други хора, което също сме готови да защитаваме заедно с тях.

След това влизаме във взаимоотношения с други хора и се получава същото, като нашето място в различни моменти има различни размери и е споделено с различни хора и групи.

Всичко живо, всичко, което може да се движи в търсене на успех, се стреми да разширява своите граници. Но когато става въпрос за чове[ките отношения, успехът означава, че ние разширяваме своите граници заедно с други хора.

Заедно с многото други хора ние имаме най-добри възможности за надеждна защита на собственото си място. Това означава да излезем извън пределите на нашето лично оцеляване, означава живот и оцеляване за много хора, за пълен, богат живот и успех за всеки.

От „Успех в живота, успех в работата“, Берт Хелингер