Срещат се двама, харесват се, влизат в партньорски отношения. Без значение е дали те имат формален брак или просто партньорски ангажимент помежду си. Имаме двойка.

След време те могат да имат едно или повече деца. Детето вижда в двамата своите родители. Знае, че това е „мама“, а това е „тате“. Вижда ги различни, но грижещи се за него и то ги обича и двамата. Не можем да питаме едно дете кого от родителите си обича повече. За него това ще е огромен психически натиск. Детето обича и двамата си родители и за него те са едно, защото детето е едновременно и двамата си родители.

Детето получава от тях не само гените си, получава всичко, което те са научили и усвоили, всичко, което са. То не може да избира „ще взема само това от тате и само онова от мама“. За да порасне като интегрирана личност, то трябва да приеме това, което родителите са интегрирали в себе си.

За родителите появата на детето означава появата на семейство. Те запазват партньорските отношения помежду си, но едновременно с това започват да изпълняват и ролита на родители. Понякога с времето партньорските отношения между тях могат да се изменят дотолкова, че да се появят неодобрение, страхове, отхвърляне.

Търканията между двамата родители могат да минат и незабелязани за децата. Те получават родителските грижа и любов и изживяват детството си.

Когато противоречията между родителите излязат на показ, децата почват да се притесняват за тях, за тяхното здраве и живот. Децата не разбират какво става, но толкова разчитат на родителите и толкова са загрижени за тях, че тези моменти в детството могат да бележат целия им бъдещ живот.

Въздействието върху децата може да бъде наистина травматично, ако родителите се опитат да ги намесят в своите партньорски отношения. Това е моментът, когато децата са принуждавани да вземат страна, да станат оценители, съдници и дори средство за наказване на „провинилия“ се партньор.

Това са моментите, когато единият партньор (или и двамата) злоупотребяват с децата си, за да получат предимство в партньорската връзка, да получат повече любов, да си отмъстят на другия или да получат предимство при евентуален развод.

Но както казахме, детето е и двамата си родители. Момичето трябва да има връзка с баща си, за да изгради усещане и качества като отговорност, мислене, воля, трудолюбие и т.н. Момчето има нужда от връзка с майка си, за да изгради чувствителност, интуиция, съпреживяване, интерес към общуване и изграждане на трайни отношения и т.н.

Когато се прекъсва връзката с единия родител, детето губи, губи част от себе си и се сдобива с трайна тревожност и трудности при справянето с живота.  А тази връзка се губи, когато детето бъде въвлечено в партньорските отношения на родителите и е принуждавано да избира между „по-добрия“ и „по-лошия“.

Децата не могат да избират между родителите, защото така се отказват от част от себе си. И след това ще страдат в живота. Не е здравословно за тях да бъдат въвличани в отношенията между родителите.

Дори да се стигне до развод и раздяла, децата имат право на отношения и с двамата. Това означава всеки родител да каже и покаже на детето си, че то може да е отворено винаги и към другия родител. И дори детето да не вижда често другия родител, то ще успее да изгради в себе си нужните качества, които ще му помогнат да живее живота си по-добре.

Божидар Цендов

Ако статията ви е харесала, помогнете да стигне до повече хора чрез бутончетата по-долу.