Често в мъжа виждаме проекция на бащата. Тези две фигури във възприятията на жената могат да се преплитат в една. Ако бащата е бил жесток – мъжът се възприема за нетърпим и зъл. Ако бащата нещо не е дал – в мъжа преди всичко се вижда стиснатост. Ако бащата е бил отчужден – то на жената изглежда, че мъжът й не се интересува от нея.

Като цяло, отношението с бащата определя начина, по който се вижда света; успехът в отношенията с мъжете, финансовото състояние.

На консултация идва жена. Тя разказва, че мъжът й има пневмония, линейката го е откарала в болницата. По лицето й се стичат сълзи. Съчувствам й, но за мое удивление се оказва, че причината за плача й не са опасенията за здравето на мъжа. Тя тъгува по баща си, който е починал преди година.

Хлипайки, жената разказва за обстоятелствата около своето раждане. Това, че баща й е искал син и е бил разочарован при появата на дъщеря. И това, че след нейното раждане бащата напуснал дома за две седмици. И майка й мислела, че той никога няма да се върне.

Като оправдание за своето съществуване, момичето решило да стане най-доброто за своя баща, още повече, че „мама недостатъчно обичаше тате и не му отделяше достатъчно внимание“.

Един от нейните спомени: „Познатите на татко като ни видеха, ни наричага мъж и жена“. Друг спомен: „На 8 март татко четеше на нас, своите жени – мен и мама, стихотворения и подаряваше на всяка букет цветя“.

Обърнах й внимание на това, че тя никога не е била за баща си „своя жена“, тя е била за него дъщеря. Това са роли, които не трябва да се бъркат. За мъжа й, който сега лежи в болница, тя е жена, а за баша си – дъщеря.

Тя ме погледна с удивление, а аз продължих:

– Вие плачете така безутешно за баща си, все едно сте „негова вдовица“. Родителите идват на този свят по-рано от нас и по-рано си отиват. Децата си ги спомнят с благодарност, че родителите са им дали живота. А с партньора продължаваш да живееш. Получава се, че при вас и след смъртта на баща ви, оставате емоционално с него и игнорирате мъжа си.

– Да, така се получава. Знаете ли, с мъжа ми от година нямаме сексуални отношения, той изведнъж стана импотентен. 

Какво се получава – от година го няма баща й, от година няма секс с мъжа й. Може би за мъжа й това е начин да я накаже за това, че тя не е емоционално снего?!

Предложих заедно да намерим и изкажем различията между мъжа и бащата. Получи се следното:

1. Бащата е този, който я е родил, а мъжът е дошъл от друго семейство. Мъжът е „чужд“ по кръв, но може да стане емоционално, интелектуално и физически близък.
2. Сексът с бащата е табу. Сексът с мъжа е проявление на любовта.
3. Разделянето с бащата е невъзможно, тъй като баща ни винаги ще е половината от нас. Разделянето с мъжа е възможно и за съжаление се случва често.
4. Бащата може да бъде само един, а всички други, които се опитват да го заменят, са просто възпитатели. Мъжете могат да бъдат повече от един.
5. Бащата установява правила, а правилата с мъжа се установяват съвместно.
6. С бащата йерархията е вертикална, а с мъжа хоризонтална (семейните констелации визуализират, че символично единият партньор е вдясно, а другият партньор вляво, но се намират на една линия).
7. С бащата любовта е безусловна (просто за това, че ни има). С мъжа любовта е условна.
8. С бащата равностоен обмен е невъзможен – бащата ни е дал живота, а това няма как да се върне или уравновеси. Бащата дава, а дъщерята получава. С мъжа трябва да има баланс на даването и получаването, за да продължава да съществува връзката.
9. Символично бащата стои зад дясното рамо на дъщерята – той е нейна опора и през него идва част от мъжката сила, която получават синовете й (другата част идва от техния баща). Мъжът не може да бъде опора за жената. Той се намира на една линия с нея. Ако жената очаква от мъжа опора, това означава, че нейният баща не е изпълнил функцията си да й осигури усещане за безопасност. (б.пр. Берт Хелингер казва: „Мъжът се грижи за жената“, но има огромна разлика между опора и грижа. В двойката всеки се грижи за другия равностойно, но всеки от двамата има за опора своите родители.)
10. Ако бащата може символично да бъде представен като стена, то двамата партньора (мъжа и жената) могат да изпълняват един за друг функцията на патерици. Виждате разликата – стена и патерици. Когата жената говори: „Зад мъжа си съм като зад каменна стена“, става ясно, че тя възприема мъжа си за баща. Но мъжът няма как да бъде баща, мястото на баща е вече заето – безусловно и завинаги.

Ако статията ви се струва полезна, помогнете да я популяризираме чрез бутончетата по-долу.