Промяната е мразена от човешките същества
„Подредил“ си живота си, всичко ти е „наред“ и изведнъж се случва нещо и „хармонията“ ти е нарушена. Или пък обратното. Всичко ти е ама много зле и се случва нещо и се чудиш дали няма да стане по-зле. Ужас, стрес, тревоги.
Умът последван от хормоналната ни система изпадат в паника всеки път,когато мислим да правим нещо различно, защото носим генетичната памет отпреди хилядолетия, когато промяната обиновено е носела загуба на убежище, храна и вода.
Но ако се вслушаме в големите мислители, ще осъзнаем, че промяната е всичко, на което можем да разчитаме.
„Съществуването ни е преходно като есенните облаци. Да наблюдаваш раждането и смъртта на съществатата е като да гледаш движенията на танца. Човешкият живот е като проблясък на светкавица в небето, бързаща да се спусне като порой по стръмна скала“- Буда
Притесненията идващи преди голяма промяна са много по-големи от лошото, което всъщност носи самата промяна. Реалността е, че когато нещата се променят, често се виждаме, че си прекарваме добре или се справяме със ситуацията спокойни и уверени.
И все още мразим промените.
Но сега започвам да мисля, че те са необходими.
И могат да бъдат много, много добри неща.
Преди години, аз не исках да си сменям работата. Но яростно притиснат от обстоятелствата се оказа, че смених работа и професия и открих, че живея по различен начин. По по-удовлетворителен начин. С ново разбиране за света, по-добри стари приятели и много нови. В много по-добро здраве.
Преди да създам нов семинар или нов тип индивидуална сесия се притеснявам, че хората няма да ги харесват или те няма да са полезни. Оказва се, че новите неща са полезни и има хора, които ги харесват. И не само това, това ново ми носи знания, преживявания, обогатява мен самия.
Всеки човек си има моментите, когато е изложен на страхове, съмнения или просто му липсва енергия.
Това са моментите, когато можем да бъдем наистина креативни. Притесненията и страховете са учители, които ни помагат да знаем как да се справим по-добре като предпазваме себе си. Те ни карат живо и дълбоко да усещаме нуждата да правим нещата по нов начин и така събуждат творческите ни жилки.
Промяната е неизбежна. Нищо не продължава вечно.
Още по-интересното е, че нищо приятно и удовлетворително не може да ни донесе удовлетворение за цял живот. В икономиката това е известно като закон за пределната полезност.
Ние не просто не можем да избегнем промяната, а се нуждаем от нея, за да внасяме всеки един момент смисъл и удовлетворение в живота си.
Излекуването също е промяна.
Промяна не само в състоянието на здравето, но и в начина на живот, в начина, по който възприемаме света.
И може би правилният подход е не просто да се учим да се справяме с промените, а да сме осъзнати и отворени за всяка възможност за промяна, която е нашата.
Божидар Цендов, благодаря за идеята за тази публикация, която ми даде Ramsay