Имам наблюдения относно така наречените трудни деца. Семейството среща затруднения с тях, защото нещо във фамилията е неподредено. Липсата на баланс в този случай се причинява от изключването на някой от членовете на семейството.

Изключването се получава, когато някой е извършил нещо неприемливо, обявен е за лош и за него в семейството не се говори, отхвърлен е или е принуден да си тръгне.

От гледна точка на правилата, той може да е извършил нещо лошо, но силите, които движат семейната система, не могат да приемат неговото изключване. Тези несъзнавани сили се грижат за това да бъдат приети и признати всички членове на семейството.

Обявените за трудни деца имат ролята да се обърнат към тези, които са изключени. Те могат да имитират поведението на изключените и да извършват същите нарушения и неспазване на правилата.

Когато забележим това, е необходимо да се работи за внасяне на баланс в семейството, за да може детето да бъде съхранено.

Понякога децата, които са много неспокойни, гледат към роднини, които са починали и които семейството е забравило.

Поради тези причини аз вярвам, че всички деца са добри, макар че моето мнение може да бъде прието за противоречиво. Можем да покажем, че те са добри, като оправим дисбаланса в семейните отношения. Дисбалансът, който е показан от тях.

С времето добавих още една мисъл към това: техните родители също са добри – като деца на своите родители.

Родителите, като своите деца, също търсят нещо и гледат към някого. Някои от тях продължават вече като големи да търсят някого, който е изключен и им липсва. Това е причината те да не отделят достатъчно внимание на децата си.

Какво може да се направи за семейството? Моята гледна точка е всичко да се намести на своето място, всеки да намери своето място в семейството, да има право да принадлежи. Само тогава всички ще дишат с облекчение.

Берт Хелингер
Photo: Marzena Czerepak

Ако искате да получавате още такива статии на мейла, абонирайте се тук.

Благодаря за популяризирането на статията чрез бутончетата по-долу.