В двойката има две неща, които изглеждат противоречиви…на пръв поглед. Да правим нещата заедно и едновременно с това всеки да реализира себе си.
Когато срещнем другия, създаваме с него връзка, която до голяма степен е извън личността на двамата. Тя е нещо трето създадено от двамата, но различно от тях.
Това можем да го забележим по това как се чувстваме в различните връзки с различни партньори. С някои сме по-емоционални, с други по-меки, с един партньор сме постоянно заедно, с друг само част от времето и т.н.
Самата връзка е начинът на свързване между двамата и зависи не от това колко добър или недобър е всеки от тях, а по какъв начин се свързват помежду си.
И можем да имаме два типа свързване. Едното е, когато двамата са вперени един в друг. Другото е, когато гледат в обща посока, имат обща цел, интереси и т.н.
Какво става, когато двама човека постоянно се зяпат един друг и се занимават с личността на другия?
Постоянно виждаме кусурите на другия, занимаваме се с тях, преувеличаваме ги, обвиняваме, постоянно сме недоволни от връзката си.
Когато ни свързва това, че гледаме в една посока, общи интереси цел и т.н., ние вървим заедно напред. Ама наистина се придвижваме напред в живота.
Така връзката ни помага да реализираме себе си, а другият е средството, чрез което можем да се изразим по-добре във света.
Може би в началото на връзката виждаме първо другия като личност, или просто искаме да правим секс и да се забавляваме.
Но това, което ще заздрави връзката и ще й даде смисъл, е сходството помежду ни, което ще ни позволи да гледаме в една посока и така всеки от нас да реализира себе си. Тогава противоречия няма особени.
И тогава не ни е нужно другият да е Мис Вселена или Мистър Вселена, не го сравняваме с другите, не се опитваме да се доказваме чрез него.Важното е да сме заедно.
И просто да вървим напред.