Лекотата не е отсъствие на трудности.
Каквото и да правим, винаги ще носим диханието на живота. Което е труд. Винаги ще имаме задачи.
В този момент всеки от нас има много задачи, които са оставени недовършени. Може би за следващия ден, може би за следващите месеци, а някои от задачите ще останат недовършени завинаги.
Всички носим задачи, а много от тях не са наши. Още по-сложното е, че сме поели чужди задачи, тежести, и отговорности напълно несъзнавано.
Само гърбът ни буквално и преносно носи усещането на истинската тежест, която сме поели.
Свикнали сме да мислим, че всеки човек трябва да се движи по цели, забравяйки, че животът няма цел.
Смисълът на живота е самото живеене.
Лекотата е да можеш да спреш.
Изведнъж или постепенно да спреш. Да се огледаш и да усетиш гърба си.
Буквално и символично.
Има ли смисъл да вървиш към цели и има ли смисъл да да носиш чужди отговорности.
Все пак твоя свят си е твой свят, различен от света на другите.
Лекотата е да живееш своя свят, със своите задачи без животът да е цел.
Автор: Божидар Цендов