Ще погледнем на вътрешното дете от разбираема за усещане гледна точка.

Можем да си спомним как сме гледали на света, когато бяхме деца. С широко отворени  любознателни очи. Все още не сме се научили да оценяваме нещата наоколо и гледаме на тях с приемане и изследователско любопитно. 

Готови да пипнем всичко, да се докосваме до новите неща, усещайки зад гърба си подкрепящите ръце на мама и тате. Спонтанно изразявайки нуждите и потребностите си и не намиращи нищо лошо в това да ядем бонбони или да се разхождаме голички пред целия свят.

Цялата тази свобода, отвореност, любопитство към новото. Без да знаем какво е правилно и какво възможно и така правейки приятни и непосилни за възрастните неща. 

Винаги ще носим в себе си вътрешното си дете и от това как се грижим за нещо, ще зависи колко можем да се наслаждаваме на живота, да успяваме и да се радваме на всичко, което правим.

Можем да се замислим за това и да видим какво пречи на нашето дете да се проявява. Това са начините да го пренебрегваме.

1. Потискаме потребностите си

Научени сме, че има по-висша истина от нашите усещания и чувства. Може в момента да разбираме какви са нашите истински потребности, но ги потискаме или отлагаме постоянно. Правим това, защото „трябва“, „така се прави“, защото сме „големи“, защото изпитваме вина, срам и страх. 

Вътрешното дене ни „показва“ през усещания и чувства какво е здравословно за нас в този момент. Ако отлагаме удовлетворяването на потребностите си, вътрешното ни дете се „разболява“ и губим удоволствието от живота. Може да изживяваме живота като лишен от смисъл. 

2. Доверяваме се на външни авторитети вместо на вътрешните си усещания

Доверяваме се на инструкциите на мама и тате от детството; на всички, които ни дават съвети; на лекарите, които твърдят какво е полезно за здравето ни; на работодателите, които твърдят какво трябва да свършим и каква добра заплата получаваме. 

Доверяваме се на партньора си, който казва, че е най-доброто, което можем да намерим; на своя свещенник, който твърди, че знае всички истини за нас; на политиците, които твърдят, че бъдещето ни е общо с това на всички останали хора. 

Не казвам, че те не може да са прави. Но всеки човек е уникално същество и е хубаво да проверява доколко общоприетите истини важат за него. При това дали важат в настоящия момент, защото с времето решенията се менят. Тази проверка става посредством нашите вътрешни усещания и чувства. 

3. Чувстваме се длъжни да чувстваме и мислим като хората около нас

Особено, ако това са най-близките ни хора. Някакси невъзпитано изглежда да не подкрепим партньора си, когато той се възмущава от работодателя си, политик, държавата и т.н.

Но чувствата и емоциите, които подкрепяме и се опитваме да изразяваме, дали наистина са наши?! Доколко потискаме автентичните си чувства и емоции само и само да заявим подкрепа?

4. Отхвърляме негативните емоции

В наше време негативните емоции и особено гневът се смятат за неподходящи, неморални, нездравословни. Реалността е, че ако потискаме негативните емоции, това може да разболеем нашите тяло и психика. 

Негативните емоции, които не сме си позволили да живеем, дори могат да се отразят на нашите деца и нашите внуци. 

Свободата в живота се получава, когато успеем да изживеем всичко, което той ни дава. Изживявайки негативните емоции успешно съзряваме в живота, трупаме нов опит и преживявания. Любовните стихове и песни нямаше да ги има, ако ги нямаше тъгата и болката, които съпровождат любовта. 

Въздържайки се от негативните емоции потискаме удоволствието от хубавите моменти, които ги съпровождат, а така потискаме и вътрешното си дете. 

5. Стоим в неприятни и вредни ситуации

Стоим в гадни връзки, бракове. Стоим на довеждаща ни до прегаряне работа. Вероятността да стигнем до депресия е 50%, ако имаме гаден брак или гадна работа. Вероятността да влезем в депресия е 95%, ако имаме гаден брак и едновременно с това имаме гадна работа. 

Колкото повече време през деня стоим в неприятни ситуации, толкова повече вредим на вътрешното ни дете. 

6. Прекалено сме сериозни

Децата имат естествена склонност да се отпускат и забавляват. Гледат на света като на игра. Възрастните са прекалено сериозни, гледат на света и на нещата като на тежест, а не като на възможност за забавление и изследване. 

7. Ограничаваме общуването в рамките на своите интереси, бизнес и вярвания

Възрастният много се влияе от това дали хората, с които общува са „приемливи“, „добри“, „от класа“ или просто дали би имал някаква полза от общуването с тях. 

Как можете да използвате тази статия? Може да се огледате наоколо и да видите как и кога пренебрегвате вътрешното си дете. Може да се погрижите за него като просто не го пренебрегвате. 

Автор: Божидар Цендов