(Не)нормалното съчетаване на гледни точки в обичта и не само

(Не)нормалното съчетаване на гледни точки в обичта и не само

Нещо ненормално и бих казал дори откачено е човек да може да съчетава едновременно две гледни точки (две крайности, две полярности). Не-нормално, защото нормалното в днешно време е залепването за някоя крайност и пълното отхвърляне на другите варианти.
 
Но ето един пример за съчетаване на две гледни точки. Майка и малкото й дете. Детето е направило някоя пакост, например, счупило е любимата на мама ваза.
 
Първо трябва да кажа, че „възпитателни“ методи от вида „повече не прави така!“, не действат или действат наобратно.
 
Когато детето направи грешка, няма как да се поучи от нея, ако не я приеме и изследва. А детето ще направи така, ако майка му приеме грешката му.
 
От една страна майката вижда, че дето е направило пакост. От друга страна това е нейното обично дете. Едната крайност е да го отхвърли, да му се накара или да го „нашляпа“. Другата крайност е да каже, че толкова го обича, че не й пука за вазата.
 
Едно съчетаване на тези крайности би било да му каже, че го обича, но че то е направило нещо, което повредило вазата, притеснило майка му и т.н.
 
Детето да остане с усещането, че майка му продължава да го обича, въпреки случката, но и да бъде възпитавано, да му бъде дадена възможност да получи нов жизнен опит.
 
Та майката показва на детето, че продължава да го обича (няма аз да уча майките как се прави това) и може да зададе следния гениален въпрос: „Какво се обърка? Как стана така? Какво не се получи? Как точно стана?“
 
И двамата с детето започват да изследват как точно се е получила пакостта (грешката). Това е начинът детето да се научи от грешките си и да продължи да усеща, че е подкрепяно от родителите.
 
А усещането за подкрепата и обичта на родителите е съществена детето да израсне като успешен и удовлетворен човек.
 
Как изглежда това в интимната връзка? Обичаме своя партньор. Случва се той да направи някаква грешка. Има две крайности: или той изведнъж да стане „черен“ за нас или да пренебрегнем грешката му в името на взаимоотношенията и за да не го загубим.
 
И двете крайности, ако се повтарят, рано или късно водят до раздяла или разпадане на връзката.
 
Не-нормалното, тоест нормалното е да поддържаме в себе си един що-годе постоянен образ на любимия човек. Тоест, дори той да прави грешки, да усещаме, че го обичаме и това чувство да го има дори по време на споровете с него.
 
Да, ние не забравяме, че обичаме другия, но спорим и изследваме грешката, за да можем и двамата да придобием нов жизнен опит и връзката ни да израсне.
 
Хайде сега да видим как стоят нещата с авторитетите и държавата. Отношенията, които сме изградили с родителите се повтарят във връзките ни с други авторитетиработодатели и държавата.
 
Да кажем, че детето е било укорявано за грешките си, без да може да се поучи от тях. Също е било лишавано от обич и внимание от родителите си като форма на наказание.
 
То ще развие крайни чувства към тях: може да ги мрази, а може и да ги обожествява. Като възрастен ще обвинява авторитетите и/или държавата за своите трудности. Или пък ще очаква да се намери някой да „оправи“ живота му. Ще разчита за почти всичко на работодателя си, или ще в постоянна контра с него. 
 
Успокоителното е, че е напълно възможно да запазваме любовта си към любимите същества, дори когато те правят грешки. Това е удовлетворителен живот. Можем да се научим на това дори да сме вече възрастни
 
Драги читателю, може да имаш забележки към този текст и от време навреме да си падаш по крайностите. Знай, че аз съм написал този текст точно за теб. Вярвам, че можеш да подобриш живота си. То и аз от време навреме залитам в крайности 🙂
 
Ако статията ви харесва, моля, споделете я.

Споделете мислите си (с публикуването се съгласявате с общите условия):