Критикувате ли себе си за нещата, които не ви се правят?
По моите наблюдения това го има почти всеки човек в някаква степен.
Вътрешен диалог от вида на:
– „това е мързел и трябва да се стегна;“
– „не трябва да отлагам;“
– „неприятно ми е да говоря с тези хора, но е важно за работата ми, трябва да бъда по-отворен и общителен;“
– „безотговорен съм, ако не направя това и това“ и .н.
Сега ще ви кажа нещо, което всеки човек би искал да знае. Винаги има психологически причини зад неефективното поведение, зад нежеланието и отлагането.
Човекът е жив организъм и неговото функциониране генетично се базира на няколко основополагащи принципа.
Първият принцип е този на оцеляването. Друг принцип е организмът да се намира в здравословно състояние: физически и психически.
Това дали живеем правилно и в здравословни условия се показва от физическото и психическото ни състояния.
Ако се чувстваме добре, живеем здравословно. Почнем ли да се чувстваме зле, сме преминали е нездравословен режим.
Нещата наречени нежелание, мързел, отлагане, незаинтересованост са първите сигнали на нашето несъзнавано (и на нашето тяло), че почваме да вредим на себе си.
Всъщност, преди тях са се проявили интуицията и усещанията, които може да сме пренебрегнали. Знаем, че следвайки интуицията си, ние можем да оцелеем не само физически, но и професионално, и в брака и т.н.
Когато пренебрегнем тези първи сигнали от страна на интуицията и усещанията, че правим нещо нездравословно, тялото се опитва да ни алармира по-настойчиво.
Следващите сигнали са умора, нежелание, мързел, избягване на общуването с определени хора, отлагане и т.н.
Когато гледаме критично и укорително към тези сигнали, не можем да разберем осъзнаването и разума, към които те ни подтикват.
Затова е важно към всичките сигнали на мързел, умора, отлагане, нежелание за действие или общуване да подходим с ЛЮБОПИТСТВО. Да ги изследваме.
Да им обърнем внимание, защото това са сигнали, че сме започнали да правим нещо вредно за нашето тяло и психика. Дори понякога умората може да означава не просто нужда от почивка, а потребност да се откажем от нещо, да сменим работа, да сменим професия и т.н.
За тази цел може да използваме и следните примерни въпроси, които тук съм дал за нежеланието като цяло:
- Когато нямам желание [за това], какви други усещания имам в тялото: например умора, напрежение, стягане, стрес? Откъде може да са се появили умората, напрежението и стреса? С какво съм прекалил/a?
- Нямам желание да правя това. Ако не трябваше да го правя, какво друго бих правил с удоволствие?
- Имам ли нужда просто от повече почивка?
- Това, за което нямам желание, наистина ли е моя истинска нужда и потребност? Възможно ли е това да е нещо натрапено, което не желая наистина или, за което нямам енергия/ресурси/интерес?
- Имам ли нужда да променя живота си?
- Ако постоянно нежелание за много неща в живота си, дали зад това няма друг по-дълбок проблем, за който е нужно да потърся помощ?
Голяма част от нашата интелигентност се корени в нашето тяло и сигналите, което то ни дава. Всеки от тези сигнали може да бъде насока към по-добър живот.
Когато започнем наистина да приемаме себе си, успяваме да видим предупредителните сигнали навреме и да водим здравословен и удовлетворителен живот.
За да получавате бързо още статии от мен, абонирайте се тук.
Моля, помогнете тази статия да стигне до повече хора като я споделите.