Представете си, че сте влезли в морското царство – дали са ви акваланг, маска, шхорхел и сте се гмурнали под водата.
Виждате морски растения, риби раци…..потънали галеони 🙂 (при късмет), но също често следите за нивото на кислорода и внимавате да не се потопите прекалено дълбоко в опасна зона.
Може и вашият партньор да е с вас под водата, да виждате очите му зад маската, да се държите за ръка и да се радвате, че сте заедно.
Но вие все пак не сте се гмурнали в дълбокото, при рибоците, само за да се държите за ръка, да се гледате и да общувате по загадъчния метод на жестикулацията. Там сте заради морското царство. И това е вашият фокус.
А сега може да си спомните как сте дошли на този свят, как сте се осъзнали в тялото си, как започвате да разбирате, че сте тук, за да изследвате и събирате осъзнаване.
И по едно време се появява вашия партньор, и вие можете да правите това заедно – да изследвате света и да се осъзнавате.
Да виждате света и вашият партньор като част от този свят.
Но нещата могат да се объркат. Изведнъж да решите, че партньорът (или търсенето на такъв) е вашият смисъл в живота и изведнъж започвате да виждате само някои неща от целия свят.
Неща, които си мислите, че са свързани с партньора.
Колкото повече се фокусирате върху партньора си, толкова повече се отказвате от това да изследвате света, да събирате осъзнаване…..загубвате навик да внимавате да не влезете в опасната зона…
Може да издигнете партньора в Бог (съзнавано или несъзнавано), а след като имате Бог, за какво ви е такова дребно нещо като изследването на света.
Може вашият партньор да изисква от вас да му обръщате внимание все повече и повече. Да се опитва да бъде основен смисъл на живота ви. А това е много лесно. Илюзиите за любовта са от най-големите.
И идва един ден, и започваме да се питаме: „Аз като съм дошъл тук на този свят, какво виждам по-добре? Самият свят или партньора си, нуждите на партньора си, очакванията ми към партньора, отдадеността към партньора?“
Всъщност не се питаме точно така.
Обикновено идва ден, когато сядаме изтощени и се чудим чий живот сме живели. Поглеждаме пак партньора си и виждаме, че и той не е много доволен от това да бъде Бог за нас. Това е огромна отговорност за него.
И намираме малките огромни удоволствия да се държим за ръка или просто да знаем, че сме рамо до рамо, вперили поглед в това, за което сме дошли на този свят.
Изкуството да се живее в света….в целия свят.
Божидар Цендов
Ако статията ви е полезна, помогнете и на другите хора да стоигнат до нея чрез бутончетата по-долу.