Има теория за любовта проверена от Филип Шейвър (Нешев, 2013), доказана и практически полезна.
Според нея всички любовни взаимоотношения зависят от преживяванията в ранното детство. Тогава се формира стилът на привързаност на всеки човек.
Стилът на привързаност показава начина, по който изразяваме любовта си в любовната връзка, начина по който приемаме и търсим любовта на другия, мястото на връзката в цялостния живот на човека.
Преживяванията в детството са свързани с начина на общуване с родителите и са свързани и със стиловете на привързаност на родителите.
Около 56% от изследваните лица демонтрират сигурен стил на привързване. При сигурния (безопасен) стил на привързване индивидите се чувстват удобно да се сближават и да зависят от другите хора. Не се страхуват от изоставяне или твърде голяма привързаност.
Споделят положителни чувства свързани с основните си любовни отношения, както и с родителите си през детството. Те имат положително отношение и оценка, както към себе си, така и към своите партньори.
Има два вида несигурна провързаност. Единият е тревожният (амбивалентен) тип привързаност. Това са хората, които имат едновременно положителни и отрицателни чувства към родителите си.
Има го желанието за сливане с другия (постоянно да са заедно и да правят нещата заедно), както и страхът да не загубят любовта на партньора си или да не бъдат изоставени.
Във важните си любовни връзки те чувстват свръхангажираност, желание за съюз и ревност. Очакват партньорът да ги кара да се чувстват добре и да им дава позитивна оценка.
Самоувереността им зависи от другите. Имат негативна оценка за себе си и позитивна за партньора. Ако партньорът даде позитивна оценка, това подобрява самооценката.
Хората с избягващ тип привързаност се чувстват некомфортно с близостта. Не се доверяват и не си позволяват да зависят от другите. Изпитват ревност и реагират с емоционални крайности. Описват майките си като студени и отхвърлящи.
Негативна оценка за себе си и негативна оценка за партньора. Избягващите възприемат родителите си като хора, на които не може да се разчита, безотговорни, авторитарни и злонамерени.
Според изследователите, за да има добри взаимоотношения и двамата да се чувства добре във връзката, те трябва да приемат, че могат да обичат по различен начин и че с времето връзката им може да се променя.
Приемането на другия такъв, какъвто е и подобряване на оценката за себе си и партньора. Видяхме, че оценката за себе си и партньора не зависи от обективни качества, а от това, което сме научили за себе си и другите през детството.
Надявам се, че тази статия е полезна за вас.
И ако имате нужда да подобрите нещо във вашите любовни и интимни отношения, то може да влезете във връзка с мен.
За успешен и задоволителен живот,
Божидар Цендов
П.С. Ако имате въпроси по тази статия или нещо други в сайта, можете да ми се обадите на 0888 605 365
Ако искате да получавате още такива статии на мейла, абонирайте се тук.
Благодаря за популяризирането на статията чрез бутончетата по-долу.
И аз благодаря, полезно беше за мен да го прочета. Вероятно ще направя и констелация.
Аз се откривам в избягващия тип привързаност, но не мога да открия в себе си ревност, даже напротив, предпочитам партньора ми да има занимания, които не включват моето участие, не понасям да съм непрекъснато заедно с мъжа, това ме изнервя, като не ме интересува какво прави, когато не е с мен и с кого го прави. Никога не звъня, не търся при закъснение и не правя забележки, считам, че един зрял мъж може сам да прецени как да си живее живота. Описвам майка си като студена и отхвърляща и описвам и двамата си родители като безотговорни, но нямам чувството, че това е проблем за мен, не го чувствам като нещо нередно или като нещо, което ме гнети по някакъв начин. Обичам да съм сама или по точно казано самотата не ми е неприятна. Харесва ми да имам мъж в живота си, но само ако периодично се отделям, откъсвам от него. Всичко това е нормално за мен и не ми причинява някакво страдание, но като прочетох публикацията започнах да се съмнявам, че може би този житейски модел в мен е сгрешен. Само с констелация ли може да се реши това и нужно ли ми е да го правя, защото правя холотропно дишане и регресия съм правила. Всъщност това, което казвам е, че не съм нещастна, затова следва ли да правя нещо по този въпрос.
Росица здравейте,
Животът е многолик. За някои хора е нормално от време навреме да се поотдръпнат от партньора си, да се усетят, че искат пак да са с него и да правят неща заедно.
Но ако имате такива спомени за майка ви, е хубаво да видите как това отдръпване се отразява на взаимоотношения с колеги, приятели и особено с децата. Децата в голямата степен възприемат стила на привързване на родителите и не е ясно как това ще се отрази в техния живот. Дали ще има ревност, дали ще има неприятни чувства.
Не е нужно да се прави нещо спешно, но е хубаво децата да бъдат наблюдавани как се държат във взаимоотношенията и дали техните взаимоотношения ги удовлетворяват. Също дали децата ви са удовлетворени от взаимоотношенията си с вас и партньора ви. Разбира се, осъзнати сме и за това как се развива и променя собствения живот.
Относно холотропното дишане аз не съм специалист, ползвал съм го като потребител. Мога да кажа, че за работа със взаимоотношенията предпочитам констелации, защото при тях се вижда какво реално става в семейството и може с точност да се предприемат действия за постигане на по-добро решение. Освен това, когато става въпрос за деца, е много по-добре да се работи с родителите, а това става чрез констелациите.
Благодаря, хубав ден.