Тези системни принципи за здрава семейна система са природни закони за функционирането и те трябва да бъдат познавани, признавани у уважавани.

В противен случай системите губят равновесието си, разболяват се или дори умират. Под системи тук разбираме от най-малките (клетка или орган в човешкото тяло), семейството и до най-големите (нация или човечество).

Спазването на тези принципи може да излекува или да предпази от разболяване системите и техните членове. Всеки от нас попада под влиянието на системите, към които принадлежи, но също оказва влияние върху тях.  

1. Принцип на реалността или приемане на реалното

Той изисква ние да признаем нещата и човешките същества, такива каквито са, реалността такава наквато е била и каквато е.

Илюзиите относно реалността (или нейното игнориране) наранява този първи принцип; тя е най-голямата причина за нещастието и за страданието по света. Навсякъде където не признаваме това, което е, жънем страдание и отричането (отхвърлянето) на това което е (или е било), отслабва системата и пречи на нейния растеж.

2. Принцип на приоритет (предимство) на системата пред индивида като условие за всеки вид еволюция (на индивида и на системата).

Този е принципът върху които можем да имаме най-голямо влияние. Той ни казва, че във всяка система, във всяка ситуация, неспазването на определен ред води до болест, до страдание, до дисбаланс (липса на равновесие) и че спазването на реда води до излекуване и до равновесие.

Представете си състезание по гребане: ако един от гребците реши да гребе наобратно, настъпва безпорядък, дори преобръщане, защото един индивид си е придал повече важност на себе си, отколкото на цялото (на отбора).

Ако всички гребат заедно, отбора стига до края и всеки индивид също. Всичко, което върви срещу принципа, смущава системата и пречи на едните и на другите (включително и на този, който внася смут) да достигнат целта си и/или да намерят равновесие.

Ако погледнете живота си от тази гледна точка, ще разберете още по-добре как действа този принцип. Трябва системата да бъде в състояние на равновесие и на благосъстояние, за да може равновесието и благосъстоянието на индивидуалните членове да се реализират.

Принципът на приоритет (предимство) се разделя на 3 основни принципа.

2.1. Принципът за принадлежност (противоположен на изключване)

Той съдържа два подпринципа :

А – принцип за неизключване

В – принцип на равенство на принадлежност

Принципът за принадлежност казва, че всеки човек принадлежащ към една система, има право да принадлежи към нея. Никой няма правото ла го изключи. Един член на едно семейство не може, изведнъж, повече да не принадлежи на това семейство.

Кръвта на рода му тече във вените му и това е абсолютен факт. Ако вие изключите някой от вашето семейство (а има много начини да се изключи някой), вие наранявате системата на нивото на най-важния принцип.

Всъщност, изключването оказва въздействие (засяга) не само членовете на настоящата система, но също и на потомците.

В една фирма, когато хората са съкратени, те са изключени, това е нараняване (вреда) за системата с изключение, когато хората са доказали с поведението си, че не желаят повече да бъдат част от фирмата, неуважавайки правилото за принадлежност. Обезщетенията при съкращения са един начин да се компенсира нараняването, дължащо се на изключването.

Друг пример: всички знаем, че нашето най-голямо нещастие за всички нас, според юдео-християнската традиция е било изключването ни от рая.

Другият аспект е, че всички членове на системата имат равенство на принадлежност. Или принадлежим или не принадлежим на една система, но не принадлежим повече или по-малко от другите членове.

Полезни въпроси, които можем да си зададем за нашата система (семейство):

Всички, които принадлежат към системата (семейството), допуснати ли са в нея?

Има ли хора, неща или групи, които са пренебрегнати или забравени?

За кой член не се говори в моята система (семейство)?

2.2. Принципът на старшинство

Този принцип изисква реалността да бъде призната. Този, който е пристигнал първи, не може да стане като този, които е пристигнал втори или последен. Това е констатация на факт, който ние не можем да променим и ако се намесим, за да го променяме, ние нараняваме един от начините на функциониране на съответния ни свят. Първият е тук, след него идва друг и друг.

За да не се нарани принципа на старшинство, е необходимо ние да изразим на другия признателността от факта, че той е по-стар или по-старши.

Защо е необходимо да уважаваме принципа на старшинство в едно семейство? Законът на материалния свят иска всеки съществуващ елемент да заема определено място. Или другояче казано, всяко място е ограничено.

Когато дойде друг елемент, първият реагира и смята, че му взимат от мястото, дори цялото място. Когато един човек е вече тук и когато дойдем след него, взимаме и от мястото му, или вземаме цялото място. Едно нараняване задължително се създава с пристигането на втори  човек и ще трябва да се търси ново равновесие.

Как? Какво е откраднато от първия? Мястото, но също и вниманието. Например, вниманието на майката не е изцяло отправено към първородното дете и дори много често всички се занимават с най- малкото дете.

Отнемаме от първото дете признаците на внимание, но това е автоматично нараняване, което лесно може да се компенсира, когато познаваме този принцип. Родителите внимават да дават внимание на първото дете (или на първите, когато има трето или четвърто), както могат и да учат най-малките на признателност, на уважение към по-големите братя и сестри. Колкото по-малко това се прави, толкова повече проблеми има сред братята и сестрите.

Друг аспект: когато едно дете се смята че превъзхожда (смята се за по-висше) от родителите  си или мисли, че родителите му е трябвало да бъдат други или да живеят другояче, то нарушава принципът на старшинството.

Или пък: не можем да захвърлим възрастните и по-старшите, дори и по-младите да изглеждат по-компетентни от тях. Трябва да ги признаем по един или друг начин и без това признание рискуваме да достигнем до сериозно нарушено функциониране, дори до смърт на системата. Понякога дори само да се закачи на стената снимката на основателя или предшественика е достатъчно (например на стената закачена снимка на създателя на фирмата, дори когато той вече не работи в нея).

Предците, възрастните, първородните (или също така основателите на фирмата) имат право на уважение и често право на почести и трябва да бъдат третирани с достойнство.

Децата не могат да станат родители на своите родители.  Ако има такова поведение, децата се поставят над родителите си и нараняват принципа на старшинство. При все това, не трябва да се забравя, че системата е нагласена да приема нови елементи.

2.3. Принципът на равновесие между даване и получаване

Както описания по-долу принцип.

3. Принцип на равновесие между даване и получаване.

Трябва първо да кажем, че този принцип важи не само при семейните отношения, но при всяко взаимодействие, при което има даване и/или получаване. Важи и когато в магазина даваме пари за получените стоки, вземане пари на заем и тяхното връщане, дори при социалното подпомагане и т.н.

Както и предходните, този принцип взаимодейства с всички останали принципи. Той е принципът на правосъдие и справедливост. Всеки път когато е сторено зло (или добро), трябва да се намери начин да се компенсира и има хиляди възможни начини за това. Всеки трябва да намери начина за себе си.

В противен случай, злото се компенсира така или иначе само, но в този случай, един човек плаща вместо друг, понеже законите на системата са слепи, те просто се прилагат, и често последния пристигнал или най-слабия е този, който плаща.

Обаче, когато не можем да върнем това, което сме получили (родителите винаги дават повече, създателите също, както и по-голямата част от първородните деца и по-възрастните), става въпрос да има чувство на благодарност (признателност).

Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор

Предполагам, че ще има хора, които освен мен също ще са Ви благодарни за споделянето. Ако искате да получавате повече такива статии на мейла си, абонирайте се за бюлетина ми тук. 
Имате въпроси или мнение – коментирайте