В последно време много се говори за това, че семейните ценности не са това, което бяха. Има определен страх в обществото,че семейството като институция се разпада. Особено последните 25 години.
Можем да приемем, че явлението е нещо ново и ще видим, че то не е толкова плашещо, както се представя.
Всяко ново нещо ни притеснява, защото се налага да се адаптираме към него. Ако питате мъжете, повечето ще кажат, че копнеят за патриархалните ценности и времето, когато са им правели салатки и са им носели чехлите.
Ако питате жените, повечето ще кажат, че си мечтаят за времето, когато мъжът е бил стожер на семейството и на него е можело да се разчита за всичко.
Но времената се менят и това, което се случва, е просто промяна, а не нещо лошо.
Допреди 25 години се намирахме в ситуация на диктатура – положение на политическо, идейно и икономическо потисничество. Тогава семейството беше средство най-вече за оцеляване.
Личността беше потисната. Човек не можеше да се изявява личностно, идейно и икономически по начин различен от налагания със сила от страна на тогавашния режим.
Последните 25 години, каквито и да ни се струват те, са период на освобождаване на личността. Всеки има право да изразява своята личност такава, каквато е, да следва и споделя идеи, да изпробва различни икономически механизми (в рамките на закона).
Жената вече не „другарка“, а личност, която може да развива себе си. Мъжът вече не е „строител на социализма“, а личност, която може да развива себе си.
Семейството е много по-отворено към света, защото в този свят има много по-малко заплахи за членовете му. Всеки човек може много добре да изразява и заявява себе си.
Семейството вече не е само „основна клетка на обществото“. Като такова по време на социалистическото общество то беше сведено до това да бъде „основен ограничител на личността в обществото“.
Семейството все повече е източник на здравословна равнопоставеност, емоционална подкрепа и разбиране на различността. Различността между хората и различността между мъжа и жената. Мъжът и жената не са взаимозаменяеми, но могат да са равнопоставени в правото да изразяват и отстояват личността си.
Успешното семейство в наши дни е онова, което дава среда за личностно развитие и разгръщане на индивидуалния потенциал на своите членове.
Затова то е много по-динамично отпреди, с по-широки граници, с изместване на фокуса върху изразяването на личността. Но пак си остава мястото, където даваме и получаваме подкрепа и любов.
Ако искате да получавате още такива статии на мейла, абонирайте се тук.
Благодаря за популяризирането на статията чрез бутончетата по-долу.