Въобще не ни трябват разни „умни“ определения за свободата. Ще я погледнем от човешка гледна точка. Не от гледна точка на историята, вселената, философията и т.н., а ще покажем какво е свободата за човека като преживяване. Можете да споделите вашите мнения за нея най-долу на страницата. Ще е ценно за нас. 

Досега са се опитвали да ни научат какво е свободата на думи и общо взето ни дават правила от вида „ако имаш еди-какво си или правиш еди-какво си, ти си свободен“. А как човек да разбере дали е свободен?!

Всеки се нуждае от конкретна свобода, от своята свобода. Може да му казват, че той е свободен, но ако няма усещането за свобода, все нещо липсва. Затова може да ни се предоставят допълнителни политически и икономически свободи, но да се чувстваме по-малко свободни.

Нека се запитаме първо какво е не-свобода. Не-свободата съществува и можем да я видим като усещане в тялото, емоции, настроение.

Не-свободата е напрежение. Има няколко вида напрежение. Понякога може да сме под напрежение години наред, дори десетилетия. И сега ще видим какво ни освобождава от напрежението и ни дава свобода. 

1. Напрежението да се доказваме и свободата да вярваме в собствената си ценност

Да се доказваме пред другите и себе си, че сме добри, умни красиви, можещи, успяващи, напредничави, духовни и т.н. Да се опитваме да доказваме, че имаме стойност, че сме значими, че сме по-добри от другите или поне като тях. Да страдаме дълбоко, ако себеоценката ни е наранена. 

Свободата е да знаем, че не е нужно да се сравняваме, не е нужно да се доказваме, че сме добри професионалисти, истински мъже или истиннки жени. Всеки човек е уникален и има своята неподлежаща на сравнение стойност.

Съвременнията свят е изтъкан върху илюзията за доказването. Даже очакваме да се докаже, че животът има смисъл. Всяко нещо, ако има нужда да бъде доказвано, губи смисъла си. Така ние ставаме по-малко хора със всеки опит да докажем себе си. 

2. Напрежението на конфликтите и свободата да намерим собствената си истина, интереси и желания

Дори не говорим за велики неща. Да идем и да говорим със шефа си за повишение на заплатата е конфликт. И тук не можем да говорим за ограничения от страна на закона и държавата. Просто трябва да идем и да поискаме по-висока заплата. Колко време можем да отлагаме този разговор?

Или да отстояваме собствената си истина и вярвания пред брачния си партньор, приятелите и родителите. Повярвайте ми, ако успеем да отстоим собствената си истина и вярвания пред съпруг/съпруга, ще можем да протестирате пред парламента и успешно да накараме държавата да приеме исканията ни. 

Тук е и напрежението да търпим ситуации, хора и взаимоотношения (понякога в с години) вместо да имаме свободата да си тръгнем. 

3. Напрежението да „намерим себе си“ и свободата да приемем това, което сме

Като говорим за напрежения, това обикновено са неща, които влизат отвън. Не можем да приемем себе си и приемаме съветите на другите за това, какво трябва да сме или как трябва да се развиваме. 

Съмняваме се кои сме. Нещата, които правят другите, ни изглеждат по-значими. За това допринасят и всички хора, които са някакъв авторитет и повтарят „Бъди като мен!“ или пък „Щом аз съм го направил, можеш и ти!“. Или пък се питваме да се влезем в нещо, което смятаме, че ще ни даде елитарност. 

Свободата е да приемем себе си, такива, каквито сме. И тогава е възможно истинско развитие, защото като приемем себе си, ще можем наистина да се опознаем. Ще можем да опознаем и това, което не сме и то вече няма да ни пречи в живота. 

4. Напрежението да намерим любовта и свободата да се оставим любовта да ни намери

Искаме да намерим истинския или истинската. Най-добрата любов. Дори да сме във връзка, продължаваме да се чудим това ли е истинската любов. Искаме да я подобряваме. Да намерим перфектната любов.

Този стремеж или съсипва любовта, която имаме, или ни вкарва във взаимоотношения, които ни носят разочарования и страдания.

Свободата да се оставим любовта да ни намери позволява да гледаме реалистично на света. Така не търгуваме с истинските си желания и  нужди, за да се сдобием с една съмнителна любов. Същото е и със щастието. 

5. Напрежението да намерим сигурност и свободата от страховете

Търсим сигурност, благоденствие, пари, жилища, защита. Тези неща са необходими, но сдобиваме ли се със сигурност, когато се сдобиваме с тях?! Страховете винаги може да останат. Страховете породени от това, че нямаме нещо. А след като го имаме, страховете да не го загубим. 

Истинската сигурност идва, когато се освободим от страховете за сигурността. А тези страхове са вътре в нас. Може да се изправяме пред тях един по един и да ги трансформираме. 

6. Напрежението да налагаме вярванията си и свободата да приемем, че всеки има право на своите вярвания

Опитваме се да убеждаваме другите в нашата истина, защото така се чувстваме по-сигурни, по-умни, по-добри. Много е лесно в този процес да стигнем до фанатизъм и до това да налагаме убежденията си с цената на всичко. 

Светът е видял много войни и кръвополития в името на „истината“. Чия истина? На собствената, която се опитваме да наложим на другите. А хората и културите са просто различни. 

Всеки си има своята истина и има правото на нея. Тя е резултат от жизнения път и съдбата му. С времето разбираме, че можем да живееш съвместно с хора, които имат убеждения дори противоположни на нашите. И това е голямо освобождение. 

7. Напрежението да разбереш тайните на света и живота, и свободата наистина да живееш живота си

Интересуват ли ни въпросите за извънземните? Или за личния живот на звездите, конспирациите, смисъла на живота и т.н.?

И доколко тези интереси и времето отделено на тях ни носят някакво щастие в живота. Или просто ни губят време и нерви. 

Колкото и да искаме да узнаем цялата истина на светя, тя няма голям смисъл за нас. Нужни са ни само истините, кито лично ни засягат. А ще познаем, че се занимаваме с тях, ако животът ни наистина се променя към по-добро. 

8. Напрежението от бързането и свободата да знаем, че няма нищо спешно на света

Стресът е бичът на нашето време. Искаме да се освободим от него. Затова се опитваме да свършим нещата, колкото се може по-бързо, за да се отървем от тях.

След това идват нови неща, които трябва да свършим. Това прилича малко на онези тренировъчни машини за плъхове – бягат безкрайно и никъде не стигат.  

Така пропускаме и удоволствията. Накрая на живота ни се оказва, че сме бързали страшно много, но не сме намерили време да живеем. Свободата да правим нещата в собствен комфортен ритъм. Свободата да знаем, че няма нищо спешно в света….Всъщност единственото по-спешно е да направим нещо за себе си. 

9. Напрежението да сме социално желани и свободата да казваме „Не!“

Когато се опитваме да угаждаме на хората, се занимавам с неща, които не искаме. Натрупва се напрежение и това може да доведе до стрес, физически заболявания и депресия. 

Свободата да казваме „Не!“ ни освобождава време и ресурси, за да правим нещата, които искаме да направим. 

10. Напрежението да запазим постигнатото и свободата да го рушим, за да постигнем нещо ново и различно

Това е положителна разрушителност. Не може да бъде постигнато нещо ново без преди това да минем през хаоса. 

Можем да водим един закостенял живот, всеки ден да ни се случва все едно и също нещо. Но ако искаме да вървим напред, да имаме промяна в живота си, е необходимо да оставим старото зад нас.

Свободата да се откажем от постигнатото, за да може в живота ни да влезе нещо ново. Както го е казал Дзен мъдрецът: „Няма как да сложиш нещо в чаша, която е пълна до горе“.

11. Напрежението да се противопоставяме на света и свободата да намерим своето място в света

Познати са изразите: „Правителството е виновно“, „Родителите ми са виновни“, „Хората са лоши“, „Ех, ако светът беше различен“ и т.н. Светът е това, което е, със всичко „добро“ и „лошо“ в него. Имаме свободата да намерим своето място в него. 

Понякога можем да недоволстваме и от себе си, от собствената си природа. Това е, с което разполагаме. Истинската транформация на самите нас и живота ни започва след като започнем да приемаме себе си, такива каквито смe.

Това означава и да приемем съдбата си (всичко, което ни се е случило и ни се случва) такава, каквато е. Свободата да имаме място в света такива, каквито сме. 

12. Напрежението да търсим причини и свободата да търсим решения

Любим на човека е въпросът „Защо?“. Парадоксът е, че колкото повече искаме да разберем причините за нещастията си, толкова повече си обичаме нещастията и не искаме да се разделим с тях. 

Решенията на проблемите обикновено нямат нищо общо с причините за тях. Свободата е да се движим напред и да търсим решения. Добрият живот е напред, а причините са в миналото. Тази свобода можем да я изкажем и така: „Не мисли, а живей в момента“.

Разбира се, за да имаме стимул да вършим нещата и да живеем, ни е нужно някакво напрежение. Усещането за липса на свобода е част от занятието да живеем, а търсенето на свободата ни кара да живеем истински. Проблемите идват когато напрежението от креативно стане деструктивно. 

Дори и живеейки не-свободно, ние намираме всевъзможни причини да оправдаваме положението си. Трудно е да бъдеш свободен. Много по-лесно е да не си свободен.

Автор: Божидар Цендов

Ако искате да получавате още такива статии на мейла, абонирайте се тук.

Благодаря за популяризирането на статията чрез бутончетата по-долу.