Мисли на Карл Густав Юнг за възпитанието. Може да споделите вашите мнения и виждания по тях най-долу на страницата.

1.Обикновено се вслушваме прекалено малко в децата на всяка възраст, третираме ги като невменяеми за всички съществени неща, но ги дресираме до автоматично съвършенство за всичко несъществено.

2. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.

3. Най-силните въздействия върху децата изобщо не изхождат от съзнателното състояние на родителите, а от техния несъзнаван фон. Нещата, които повече или по-малко са в наши ръце, тоест съзнанието и неговите съдържания, независимо от нашите усилия, са неефективни в сравнение с неконтролируемите фонови въздействия.

4. Първото психично състояние на детето е това на слятост с психологията на родителите. Собствена психология е налице едва в зародиш. От тук следва, че нервните и психични смущения при децата до училищна възраст се дължат изключително на смущения в психичната сфера на родителите. 

5. Често се изкушаваме да виждаме в особено оригиналните или непокорните, непослушните или неподатливите на възпитание деца силна индивидуалност в собствената воля, но това е измама. В подобни случаи трябва да се изследва семейната среда и нейните психологически условия и почти без изключение именно там, у родителите, ще бъдат открити единствените реални причини за проблемите на детето.

6. Силната привързаност на детето към родителите представлява пречка за приспособяването му към света по-късно. Подрастващият обаче е предопределен за живот в света, а не да остане дете на родителите си.

7. Учителят има деликатната задача да олицетворява авторитета на възрастната и знаеща личност, без да оказва задушаващо въздействие. Подобно отношение не се изгражда по изкуствен път, а възниква естествено, когато учителят изпълнява дълга си като човек и гражданин.

8. Трябва да виждаме децата такива, каквито са в действителност, а не каквито желаем да бъдат, и при възпитанието трябва да следваме пътя на природата, а не мъртвите предписания.

9. Природата не се интересува от нашите възгледи; ако се занимаваме с човешката душа, можем да се срещнем с нея само на нейна собствена територия, което и правим, когато сме изправени пред действителните и огромни проблеми на живота.

Ако искате да получавате още такива статии на мейла, абонирайте се тук.

Благодаря за популяризирането на статията чрез бутончетата по-долу.