Ако удовлетворяваме истинските си потребности, можем да стигнем до удовлетворение, успех и мир в живота си. Ако работим за потребностите на другите, то помагаме те да ги постигнат, което не означава, че постигаме собствените си потребности.
Много често ние си мислим, че работим за удовлетворяването на собствени потребности, без тези потребности наистина да са наши.
До голяма степен околния свят ни внушава, че се нуждаем от това или онова. Например, когато сме увлечени от нещо, което харесваме и затова мислим, че се нуждаем от него – повече информация за механизма „харесвам = искам“ тук.
Но също така ние сами приемаме чужди потребности за свои или просто се отказваме от потребностите си заради страхове и вина. Това са няколко механизма, чрез които заменяме потребностите си с нещо друго:
1. „Аз съм едно с теб и твоите потребности стават мои“
Това може да е интимна връзка или приятелство или отношение родител-дете. Съществува желание за сливане, което означава и сливане на чувства, ценности и потребности.
Ако моите вярвания и потребности се различават дори малко от тези на другия, то това е заплаха за цялостта на връзката ни. Затова е хубаво да имаме общи потребности.
Реалността е, че винаги единият от двамата е водещ и неговите потребности стават автоматично и потребности на другия, без да са негови. Или всеки от тях изисква неговите потребности да са потребности и на другия.
Обикновено в такива отношения няма да чуем от двамата фрази с „Аз“. Ще чуваме „Ние решихме, ние смятаме, ние харесваме и т.н.“ Може да сте виждали двойки майка-дъщеря, където двете са точни копия една на друга и на външен вид, прически, грим и т.н.
Без диференциация (изразяване и отстояване на уникален Аз) няма как да се постигне до удовлетворяване на собствените потребности, а оттам и до постигане на личното щастие.
2. „Досега не съм го получил, значи не мога да си го позволя“
Това е най-вече валидно за отношенията на близост и изразяване на любов. Ако по някакъв начин съм бил отблъснат в младите си години от момиче, то продължавам да имам потребност от общуване с момичета, но смятам, че „няма да ми се получи, не съм способен на такива отношения, те няма да ме харесат и т.н.“
3. „Това, което не съм получил от другите, ще си го направя сам“
Любовта и топлината, която не получавам от другите, ще бъдат заменени със всяко нещо, което мога да направя сам. Например, замяната на нуждата от любов и приемане с грижа за тялото (например бодибилдинг); подмяна на нуждата от любов и сигурност с хранене и т.н.
4. „Не виждам потребностите си“
Понякога, за да удовлетворим някоя потребност, трябва да се трансформираме. Ако нямаме ресурсите в момента, за да го направим, ние просто ставаме слепи за тази потребност.
Един пример е работа, която ни изпива, изнервя, съсипва, но ние продължаваме да стоим в нея, защото нямаме ресурсите да заявим себе си пред работодател и семейство и да я напуснем.
Или пък брак, в който стоим и не осъзнаваме потребността си да напуснем, защото нямаме сила и ресурси да преодолеем страха от това да се изправим пред партньора си. Страха да отстоим себе си пред партньор и близки.
Има хора, които са изложени на откровено домашно насилие, но не го осъзнават, защото нямат ресурсите да променят ситуацията.
5. „Той/тя трябва да удовлетвори потребностите ми“
Прехвърляне на отговорността за себе си на други хора. Страх да заявим себе си и да работим за удовлетворяване на потребностите ни. Реалността е, че никой не може да ни направи щастливи, ако ние не можем да го направим.
6. „Трябва да се трудиш усилено и да понесеш страдание, за да получиш това“
Това е много хитър механизъм. Смятаме, че хубавите неща в живота могат да се постигнат само след упорит труд и преодоляване на трудности. Има страх и вина, които ни пречат да си позволим хубавите неща.
А механизмът е хитър, защото това е реална подмяна на потребностите ни за нещо с хубаво с потребността „много труд и страдания“. Можем това да го изкажем и по друг начин със заблудата: „За всичко хубаво се плаща“.
Божидар Цендов
Благодаря за популяризирането на тази статия чрез бутончетата по-долу.