Какво е да си лидер?

Човек е лидер, когато в нещо бива следван от останалите. Тук говорим за демократичен лидер, не за „лидер“, който би принуждавал хората да правят неща против волята си.

Хората следват истинския лидер доброволно. Това означава, че по някакъв начин той ги е убедил в някое свое вярване или в кауза, в която вярва. 

Лидерът се води първо от своите вярвания и по своите начини убеждава хора да го последват. Някои хора избират да му повярват, а други не. Лидерът не избира кого да води.

Хората избират своя лидер, а не той тях

Ако един човек отиде и се опита да води група хора, те няма да го последват наистина преди той да ги е спечелил за своите вярвания.

Най-малкото той трябва да ги е убедил, че това, към което ги води, е от полза за хората и то да е атрактивно, и хората да са убедени, че точно този човек ще ги заведе до успеха.

Най-важното е, че неговите вярвания трябва да съответстват на това, за което той се опитва да води хората. Хората много бързо разбират дали някой изповядва наистина свои вярвания или се преструва, за да ги убеди в своя полза.

Лидерът може да развива „лидерски качества“, но това не гарантира, че ще има последователи. Лидерът има нужда от определен борй последователи в една общност, за да стане лидер.

Лидерските качества не определят успеха на лидера

Успехът, или достатъчният брой последователи в една общност, зависят от това колко хора ще последват вярванията на човека и ще изберат да му вярват.

Много непрактично е да се мисли, че може да „изградим“ лидер. Може единствено да се възползваме от лидера, когото хората са избрали.

Ще дам пример за бизнес организация и за политика.

Във фирмата в един отдел поставят началник, чиято задача е да се прояви като лидер. Очевидно е, че хората в отдела са събрани поради обстоятелствата, а не са там, защото харесват вярванията на шефа си.

Шефът може да променя своите вярвания, за да се сработи с подчинените, но в определени граници, които са определени от политиката на фрмата. Реалността е, че много малко хора в отдела могат да го припознаят като лидер и това често не зависи от неговите „лидерски качества“.

Един политик може със своите вярвания да е лидер за определен кръг хора. Често политиците представят пред публиката не свои вярвания, за да разширят кръга последователи. Това е форма на популизъм.

След като политикът вече е избран като използва популизъм, то няма как да приложи непопулярни мерки за подобряване на положението на хората, защото това би било против популизма му и ще подкопае лидерските му позиции.

Както казах, хората не могат да бъдат накарани насила да изберат лидер, но лобистките организации се опитват да се възползват от лидерите и политиците, когото хората са избрали.

След като един политик бъде избрах във властта, около него се появяват лобстките групички, които се опитват да го спечелят на страната на определена идея, бизнес или политически интереси.

Лидерите зависят от своите последователи, а не обратното

Независимо от това какви „лидерски качества“ имат. Популизмът, принудата, демагогията може и да вършат работа да увличат хората, но това вече не е лидерство, а използване им за лична изгода.

Последователи винаги могат да се отдеглят. Също винаги има хора против, а дори лидерът да си е свършил добре работата все ще се намери някой да каже, че не се е справил.

Мога да се опитват да ни казват, че можем да станем лидери, че ще ни направят лидери, но няма лидер без последователи. Не могат да те „сложат“ някъде и да кажат „бъде лидер на тези хора“. Те могат да те изберат, но могат и да не те изберат. Това не зависи от желанието и старанието.

„Лидерските качества“ може да помогнат на лидера да се изразява, но той е лидер най-вече със своите автентични вярвания и благодарение на хората, които го избрали да го следват.

Автор: Божидар Цендов