Порастването е процес и за различните хора порастване започва да се случва на различен етап. Някои се случва да пораснат на 30 години, други на 40, а някои просто не успяват.
Порастването изисква време, особено в съвременния свят, където има много неща за изживяване и осъзнаване. Зависи от възпитанието, условията на средата и особено от нейните културални особености.
Свързано е със потенциала на личността да реализира себе си в контакт със средата, в която се намира. Тук има два важни момента. Първият е реализацията да носи удовлетворение и усещане за успех.
Вторият е наличието на пълноценен контакт със средата освободен от зависимости. Освободен от зависимости към хора (партньори, роднини, приятели), зависимост от дейности (работохолизъм, спортохолизъм, сексохолизъм и т.н.), зависимост към психо-активни вещества (алкохол, тютюн, кофеин, наркотици и т.н) зависимост към групи и институции (религиозни, държавата и т.н.).
Важен момент в порастването е, когато малкото дете започва да придобива усещане за себе си и разбира, че е отделно човешко същество. То се вижда в огледалото и ясно може да разпознае себе си.
След това човек разбира, че има свои чувства и не е нужно да чувства и изпитва същото като другите хора наоколо. Неговите чувства стават независими от действието и отношението на другите. Например, „това, че ми се сърдиш не е нужно непременно да ме кара да се чувствам зле“.
Не могат да му кажат какви чувства трябва да изпитва в дадена ситуация, а той е достатъчно свързан с тялото и емоциите си, за да ги разпознае и преживее своите уникални преживявания.
Наред с това човек започва да усеща ясно своите потребности и разбира, че никой друг не може да бъде отговорен за удовлетворяване на потребностите му освен самият той. Като дете и в училище са го възпитавали да пренебрегва потребностите в името на чужди мнения.
Следването на собствените потребности му помага да има преживяванията, които ще му донесат удовлетворение и успех, тоест изживява уникалния си и автентичен живот.
Във времето все повече се отделя от родителите си и не търси техни заместители в хората наоколо и партньора си.
Кога търсим заместители на родителите? Когато прекалено много се опитваме да получим всичко, което ни липсва от партньора си или пък когато се опитваме да удовлетворяваме всички потребности на партньора си.
Например, признак за това са всички обвинения от вида: „не се грижиш за мен, не правиш нищо за издръжката на семейството, не ме правиш щастлив/щастлива, не си пораснал/пораснала и т.н.“
Един от най-важните етапи в порастването е постигането на лична свобода. При нея изборите, които прави човек, се базират на неговите лични потребности и разбирания. Успял е да изгради своя лична морална и ценностна система, която се базира на неговия личен опит и преживявания.
Автор: Божидар Цендов