Бързате ли да прочетете тази статия?
Когато бързаме, по-бързо се справяме със задачите (или поне си мислим, че се справяме).
Има си причина да искаме бързо да се справим със задачите. Всяка задача, дори когато е свързана със свободното време и забавления, ни носи някакво напрежение.
Това напрежение ни притеснява и искаме да се освободим от него. Един начин да се освободим от напрежението е да бързаме. Но когато бързаме, само повишваме стреса и може да претупаме работата, тоест да я свършим недостатъчно качествено.
Та, ако бързате да прочетете статията, може да пропуснете най-важните неща. Едно важно нещо е:…
1. Създайте си собствен ритъм на работа и живот
Когато работим и живеем в ритъм, стресът е под контрол и нещата, които вършим, се получават достатъчно добре. Когато живеем според собствения си ритъм, не зависим от ритъма на околните хора. Един може да е по-бърз, друг по-бавен, но в своя ритъм ще се чувства добре.
Хубаво е да наблюдаваме себе си и да усетим кога се забързваме. Можем да усетим как ръцете ни треперят от бързане, или имаме сърцебиене или усещаме напрежение и стягане в тялото, нахлуват катастрофични мисли за несправяне и т.н.
В такива моменти:…
2. Дишайте и се движете
Бавно дълбоко дишане помага. Може да се прави по всяко време и във всякакви условия.
Поне веднъж на ден е полезно да има активно движение: разходка в парка, спорт и т.н. Бързането показва стрес. Стресът е свързан с адреналин. Адреналинът най-добре се „гори“ с физическа активност.
Бързането и стресът не са само наше дело. Може да се каже, че „стресът се носи по въздуха“. Цялата ни култура и съвременно общество ни тласкат да бързаме да постигнем повече.
Успехът се измерва с постижения за единица време, с количество пари получени за месец, с брой интимни партньори за година и т.н. Забравяме, че щастието е чувство и не може да се получи в резултат на постижения.
3. Направете преоценка на разбирането си за щастие. Животът е чувство, а не постижение
Разбира се, накрая може да прецените, че това, което получавате, си заслужава бързането и съпроводените с него стрес, прегаряне и заболявания.
Но все още е важно да знаете, че за да направиш нещо, да научиш и да изградиш умение, изисква своето време и някои срокове не могат да бъдат съкратени.
4. Постиженията искат време. Дайте им го спокойно
За да станем наистина добри в нещо, се иска несъзнавана компетентност.
Например, аз съзнавам, че не мога да карам ски. Става нещо и започвам да уча да карам ски. Постепенно в процеса на обучение натрупвам съзнавана компетентност. Натрупвам и умения в тялото, които ми позволяват да се пускам по зелени писти (лесни).
Почвам да карам ски и ми трябва време, за да мога да натрупам несъзнавана компетентност в карането на ските: да не мисля кой крак и каква ръка какво да правя; и да усъвършенствам уменията си. Това не става със срокове, а с влагане на време в тренировки, опити и грешки, и т.н.
След време разбирам, че съм подобрил несъзнаваната си компетентност в карането на ски по това, че имам увереност, лекота и мога да се пускам вече по червени писти.
Това е и разликата между теорията и практиката. Например, искате бързо да изградите увереност. На теория е лесно, на практика може да отнеме много години. Спокойно си дайте време. Пришпорването само създава излишен стрес.
Стремежът за постижения идва отвън. Оттам идват и заблудите, че много неща могат да се получат бързо.
5. Не вярвайте на думите „бързо ще постигнете….“
Ние сме стресирани бързо да имаме постижения и всеки лозунг „бързо ще постигнете това и онова“ е като балсам за стресираната ни душа и ние се бързаме да постигаме, да се развиваме, да се доказваме.
„Бързо ще научите английски, бързо ще намерите партньор, бързо ще забогатеете…“. Тези рекламни призиви са си просто рекламни призиви и обикновено са си чиста лъжа.
Понякога го правим, защото се страхуваме от провал, страх ни е да не изпуснем нещо в живота, да не се изложим, да не ни отхвърлят, защото нямаме това или онова постижение.
Страхът, ако не е свързан с нещо, което се случва в момента, е живот в бъдещето. Бързаме да постигнем нещо в бъдещето, а забравяме настоящето.
6. Живейте в настоящия момент
Няма друг момент освен настоящия. Да оплакваме миналото и да се страхуваме за бъдещето са „най-добрите“ начини да не живеем в настоящето.
Щастието е чувство в настоящето. Ако не сме в настоящето, няма как да изпитаме щастие.
Друго нещо, което ни кара да бързаме, е липсата на връзка с хората, с които сме в момента, със ситуацията, в която се намираме, с условията, които в момента са около нас.
Познат пример е, когато са двамата заедно на някое прекрасно място, но всеки е „забит“ в мобилния си телефон.
Но така от бързане, може да пропуснем някоя бизнес възможност, перспективно запознанство, възможност просто да се насладим на момента.
7. Свързвайте се
Свързването и контактът стават в настоящето. Това е възможността да присъстваш за другия и той да присъства за теб.
Мога да обясня контакта с това „да обръщам внимание на някого“. Да виждам другия; да виждам неговото състояние; да чувам това, което той ми казва; да осъзнавам какви усещания и емоции създава контакта с него; да изразявам себе си пред него.
Можете да експериментирате с тези неща. Щастието се получава в настоящето, бързането ни лишава от него.