Има много неща, за които сме убедени, че трябва да ги направим. Има и много хора, които изискват от нас да правим неща, за които те са убедени, че точно ние трябва да ги направим.

Реалността е, че огромната част от тези неща не са ни нужни. Когато стигнем до умението да правим разлика между това, което искаме и това, което не искаме, животът ни се опростява.

След това ни е нужна вътрешна убеденост и сила да кажем твърдо и ясно „Не!“ и да отстояваме себе си.

Това са няколко стъпки в процеса на изграждане на вътрешна убеденост и сила да казваме „Не!“.

1. Разграничаване на собствените чувства и потребности

Да осъзнаваме собствените си потребности. Може да си мислим, че нещо ни трябва или да ни казват, че нещо трябва да направим, но дали това е истинска наша потребност?!

Работата по осъзнаването на истинските потребности започва с усещанията и възприятията на тялото. Може да сте забелязали, че умът може да си мисли по определен начин за това как сме (или по-скоро как би трябвало да бъдем), но когато се обърнем към тялото, по показва истинското ни състояние.

1.2. Тялото не лъже

Чувствата са важен елемент от способността да осъзнаваме собствените си потребности. Затова е важно да се научим да различаваме нашите чувства от тези на другите хора.

Обикновено в семейството ни възпитават, че ако някой от възрастните има определени чувства в момента, то всички останало би трябвало да го изпитват и това било част от любовта между хората. Може и нашият партньор да иска това в момента….например, „защо и ти не викаш за нашия футболен отбор“.

Понякога дори може да ни упрекват, че не изпитваме определени чувства в дадена ситуация. Опознаването на себе си е свързано с това да успяваме да осъзнаваме чувствата си в момента.

Също не е нужно нашите чувства да зависят от чувствата и действията на другите. Всеки е отделно човешко същество. Не е нужно директно да копираме чувствата, отношенията и настроенията на другите хора, независимо колко близки са ни те.

1.2. Чувствата ни помагат да се опознаваме

Познавайки тялото си, чувствата си, себе си ние успяваме все по-добре да идентифицираме потребностите си. Нашите потребности са част от нас. Може да се каже, че гласът на сърцето се опитва да ни каже какви са истинските ни потребности.

Познавайки себе си означава да познаваме и това, което не сме. Голяма част от нещата в нашия ум са дошли от обуславяне, възпитание, училище медии и т.н. Това, което мислим за самите себе си, е много вероятно да не е вярно. 

1.3. Помага ни и това да знаем какво не сме

Опознавайки как работят умът и навиците ни, познавайки особеностите на семейството, където сме отгледани, културалната среда, в която сме се формирали, ние все по-ясно можем да разберем какво не сме и какво ни отклонява от истинските ни потребности.

Можем да разберем, че изпълняваме собствените потребности по това как се чувстваме като го правим. Независимо дали начинанието е трудно, ако то ни носи удовлетворение и успех, то е нашето.

2. Личният живот ни позволява да сме личности. Ако нямате такъв, създайте си

Ценим себе си като ценим потребностите си. За да можем да ги удовлетворим се нуждаем от личен живот. Това, че сме успешни в работата, не означава, че имаме успешен личен живот. Това, че имаме хубаво семейство, не означава, че имаме хубав личен живот.

Личният живот е нещо различно от работата и семейния живот. Личният живот е време само за себе си. За да можем да се вслушаме в себе си и тялото си; за да можем да удовлетворим потребностите си.

Трудно е човек да има личен живот. За да можем да казваме „Не!“, е необходимо първо да каже, „Да!“ на личния си живот.

3. Да приемем себе си с това, което харесваме и с това, което не харесваме

Как хората успяват да ни накарат да направим нещо, само защото „трябвало“ след като цялото ни човешко същество се съпротивлява?

Чрез това, което ние самите не харесваме в себе си.

Чрез един постоянен призив да ставаме „по-добри“ от гледна точка на морал, умения и успех, хората ни принуждават да правим неща, които иначе не бихме направили. 

Използват нашето самочувствие като го подкопават или пък величаят, използват чувството ни за вина и срам, използват страховете ни.

Това се получава най-вече, защото не сме приели нещата, които не харесваме в себе си. Те са част от нас и когато ги приемем, ще можем да ги използваме по един добър за самите нас начин… и тогава ще започнем да ги харесваме.

Човекът е цялостна вселена, част от Голямата Вселена. Ако нещо съществува в нас, има право на съществуване и има смисъл. Може просто още да не сме намерили този смисъл в нещата, които не харесваме в себе си. 

4. Да казваме „Не!“ и да си даваме втори шанс за това

Коул Хармънсън казва, че най-важното при казване на „Не!“ е да практикуваме да казваме „Не!“. Можем да тренираме при всякакви условия и ако не успеем от първия път, да се върнем втори и да опитаме пак.

Да! Да казваш „Не!“ означава да кажеш „Не!“ и на вече дадено обещание, което се оказва, че ни притиска и ограничава. Може днес да обещаем целия свят на някого и на сутринта да се събудим и да осъзнаем, че не можем да го направим. Отиваме и казваме „Не!“

Когато ни казват, че не можем да спазваме обещания, че на нас не може да се разчита, вижте точка 3 по-горе. Манипулират ни с вината, че не спазваме обещания и не може да се разчита на нас.

Много се говори за даването на втори шанс. Е, можем да дадем на самите себе си втори шанс да кажем „Не!“-то, което сме искали да кажем. Можем да бъдем любезни към самите себе си и да се обичаме. 

Да не забравяме, че в повечето случаи нежеланото „Да!“ е изтръгнато от нас с насилие и/или манипулация. Ако то не е истинска наша потребност, това е начинът да ни принудят. Възстановяваме справедливостта като казване „Не!“-то, което сме искали да кажем.

Очаквайте и втората част на статията, в която ще говоря за това как да сме готови да приемем реакциите на хората към нашето „Не!“, за личното пространство, автентичността, отговорността и др. 

Втора част продължава тук. 

Божидар Цендов