Съвременното разбиране за успешна връзка е да приемеш любимия/любимата каквито са.
То е полезно, стига да се ориентираме успешно в плетеницата на практическата му реализация.
Когато тръгнем практически да приемаме другия, какъвто е, рано или късно, неминуемо като смъртта, разбираме, че трябва да приемем много неща, които не ни харесват.
Това може да са особености, на поведението, обличането, говоренето, роднините,професията, отношението към животните, начина на хранене и т.н.
Може да са особености на личността свързани с нарцистична или гранична адаптация – различните степени на това са много разпространени.
И винаги ще има 8888 неща, които не харесвам у другия.
И целият, пухкав, но тежък въпрос, опира до това дали Аз мога да приема Себе си във връзка с другия.
Мога ли да се понеса да съм в контакт в човек, който яде месо, ако аз съм веган? Мога ли да понеса той/тя да гласува за тоооози политик?! И т.н.
Какъв човек съм аз, ако общувам с него? Дали той няма да ме промени към „лошо“? Доколко заплашва моралните ми устои? Какво ще кажат приятелите ми? А мама и тате?!
Много въпроси, които могат да бъдат успокоени от разбирането, че всеки човек е различен и уникален. Природата се е погрижила еволюцията да се развива по такъв начин, че всеки човек да е генетично различен.
Обстоятелства и жизнената среда, в която е израснал и се е развил, са се погрижили той да стане още по-различен.
Няма как да намериш човек като теб. Това носи успокоение. Нормално е другият да е различен. Това не го прави „лош“ или „неподходящ“.
Другият е твое отражение. В него виждаш какво харесваш ти и какво не харесваш ти.
Общуването с него рано или късно става въпрос на това да приемеш нещата, които не харесваш в него. Тези неща са неща, които по принцип не харесваш в своя свят или не харесваш в себе си.
Накрая се оказва, че истинският въпрос е следният.
„В достатъчно дълбок мир със себе си ли съм, за да си позволя да се обвържа с човек, което е „такъв“ и „онакъв“?!
„Приел ли съм в себе си нещата, които не харесвам в другия? Това, което не харесвам в него, как аз лично бих могъл да го правя по един добър начин?“
Например, той/тя ми изглежда скъперник. Как стои при мен въпросът с пестенето на парите? Обвинявам ли се, че съм стиснат/а? Обвинявам ли се, че харча излишно пари? Как аз мога да покажа на другите, че човек може да е пестелив, без да е скъперник?
Тъй де, накрая всичко опира до отношенията със Себе си…..е, ако връзката си заслужава 🙂