Случвало ли ви се е да водите подобен вътрешен диалог?
- Трябва да изхвърлиш боклука.
- Ама стана много късно и не ми се излиза, а и съм по домашни дрехи.
- Ако го оставиш така, ще се вмирише
- Ами ще го опаковам и ще го сложа в коридора
- Ще го сложиш в коридора да го загрозява.
- Никой няма да го гледа през нощта.
- И т.н.
Това може да се случва за всякакви важни, неважни, а понякога съдбоносни въпроси. Може да продължава секунди, часове, а понякога седмици.
От едната страна на диалога сме ние с нуждите си в момента, а от другата страна е тази част от нас, която наричаме вътрешен критик.
Вътрешният критик от една страна ни държи в плен на всички „трябва“ дошли от възпитание и образование, а от друга страна той може да играе ролята на обективната част в нас.
От една страна критикът ни ограничава и заставя да спазваме правила, от друга страна може да ни предпази от грешки и неприятности. Може дори да ни похвали.
От това колко несъвместими са нашите желания от една страна и вътрешният критик от друга, зависи нашето ниво на тревожност. Колкото по-малко удовлетворени сме от себе си, толкова по-тревожни сме.
Но тук е важно да не се прави грешката да омаловажаваме грижовната роля на вътрешния критик. Ако се опитаме да го премахнем, ще приличаме на фойерверк пуснат в магазин за порцелан.
Можем с времето да постигнем това вътрешният критик да ни подкрепя в постигането на нашите истински потребности. Така да ни помогне да реализираме себе си в живота.
Поради естеството на съвременното образование и възпитание ролята на вътрешния критик обикновено е по-скоро към негативното.
Фокусиран е върху нещата, които не правим добре. Смята, че има нещо „лошо“ за оправяне и ни наказва (най-малкото с вътрешно дърдорене), докато не се „поправим“.
Негативният вътрешен критик води към вина, желание за самоограничаване (или самонаказване), неудовлетворение, ограничаване на възможностите.
Подкрепящият вътрешен критик ни подкрепя в това да правим нещата, в които наистина сме добри.
Той би казал нещо такова: „Виж как не ти се получава в тази работа. Да, заплата е много голяма, но си изнервен и нямаш време за семейството. Що не се прехвърлиш на онази работа, която обичаш. Е, заплата е по-малка, но заслужава ли се да се съсипваш за повече пари.“
Подкрепящият вътрешен критик ни стимулира да следваме истинските си интереси, желания и потребности. Води ни към удовлетворение и успех.
Той е доста по-адаптивен, помага ни да изграждаме гъвкава система от ценности и идеали, която е полезна и за самите нас.
Фриц Пърлз казва, че всеки има в себе си саморегулираща система. Ако не й се пречи, човек ще се адаптира към живота по най-добрия начин.
Интересното е, че това ще е най-добрия начин и за него, и за хората около него. Според мен алтруизмът също е дълбока човешка потребност и ще се проявява, когато се освободим от вредните „трябва“.
Всичко, което правя в моята работа, цели да помогне да освобождаването на подкрепящия вътрешен критик. Такъв е и Тренинга „Как да обичаме себе си и Другите“. Повече информация тук.