Кризата на средната възраст – има я защото мразим себе си

Кризата на средната възраст – има я защото мразим себе си

Не знам дали сте чували историята за семейството и психоанализата. Едната половинка изпратила другата половинка на психоанализа, за да се „поправела“ другата половинка. След една година успешна психоанализа другата половинка поискала развод.

Нормално за развода бихме обвинили кризата на средната въраст. И нормално обвиняваме. Почти всяко нещастие, неудоволствие, депресия може да причисляваме към това. Проблеми с партньора, децата, работата, приятелите, хобитата…

Какво още причисляваме към кризата на средната възраст? Извънбрачен секс, козметични процедури и хирургия; липса на интерес към семейството; прекратяване на отношенията със стари приятели и търсене на нови; търсене на нова социална среда и забавления; възраждане на забравени в младостта интереси и занимания….

….вземане на бързи решения, без да се отчитат интересите на семейството (това ми е любим „симптом“); промяна в облеклото, велосипеда, колата; депресивни състояния (като че ли винаги са нещо вредно); търсения на себе си и истинските желания; недоволство от статуквото; недоволство от себе си.

Имам чувството, че навлизам в нещо налудничаво. Повечето неща, които изброих са свързани с някакви промени у човека. Да се чудиш откога промените са обявени за криза и откога замръзналото състояние е нещо, което може да се хвали.

Тук виждаме и нещо друго. Как се недоволства от хората, които са в криза на средната възраст. „Абе ти защо си тръгнал по заведения; защо не се обличаш, както сме свикнали да се обличаш; защо не се грижиш за нас, както сме свикнали да се грижиш; защо си оставяш работата, където сме свикнали да ни помагаш като работиш за нас; защо не дондуркаш повече партньора и децата си; защо си позволяваш тези неща; защо се кефиш? Защо бе? Защо?“

Ето и част от съветите: „Стегни се (любим съвет); носи отговорността си към нас; не може да живееш само за себе си; какво ще кажат хората, какво ще каже мама, какво ще каже тате, какво ще каже вуйчо Ваньо – та ти трябва да мислиш за името си; трябва да осигуряваш децата си поне, докато те се пенсионират; разбери, че това са детски истории; порасни!; укроти се, укротете я/го!; изглеждаш смешно така; помисли за възрастта си; престани да търсиш себе си; научи се да обичаш….“

Ако тези неща или поне някое от тях ви дразнят, то или са ви обявили, или скоро ще ви обявят, че имате кризата на средната възраст. Ще видите, че я имат хора от трийсете до над 50-годишна възраст.

И ще ви призоват да се стегнете.

Като че досега не сте се стягали. Стягали сте се дотам, че са се появили всички тези неща.

Сега ще ви кажа нещо. Радвайте се, радвайте се, защото ако не бяхте влезли в кризата на средната възраст, най-вероятно щяхте да влезете в най-близкото гробище, но в полегнало положение. И там наистина ще сте хубаво стегнати. За доста време.

Съсредоточаваме се върху „симптомите“, без да разбираме причината.

А причината за кризата на средната вързаст се корени далеч назад във времето.

Когато сме решавали важни неща за живота си. Когато сме слушали мама и тате, защото „мама и тате знаят най-добре“, когато сме пренебрегвали истинските си желания и чувства, защото така „трябвало“ да се направи, когато сме следвали наложената от възпитание и образование вина, за да вършим с огромно нежелание неща, които са обявени от отдавна прашясали авторитети за „правилни“.

Когато сме издевателствали над себе си, за да ни приемат, за да се харесаме, защото сме нямали силата да се борим за истинските си желание. Та кой ни е учил да се борим за себе си, учили са ни да живеем чужди животи.

Когато дойде средната възраст или по-скоро, когато дойде времето, когато децата са поотраснали, когато животът ни има известна рутина, когато сме живели достатъчно грешните си решения, изведнъж се появява свободно време и желание за мислене.

Появява се възможността да погледнем обективно моделите си на поведение, начина, по който изживяваме живота си. Да погледнем, да осъзнаем и да се хванем за главата. Да разберем, че всъщност май не искаме това.

И да започем да осъзнаваме, колко сме се прецакали.

Има хора, които не изживяват кризата на средната възраст. Има хора, които изглежда, че я изживяват, но които твърдят, че това са най-хубавите години в живота им. Има хора, които не са се прецакали. Значи, може!

Ако вече не може да се преструваме, че ни интересува половинката ни, то сме се събрали с нея, защото сме следвали илюзии, а не своите си желания. Ако се отървем от омразната работа, това не е криза, а освобождение. Ако попречим да ни използват приятели и семейство, това е свобода за личното ни развитие.

Ако търсим нови приятели и занимания, това е освобождение за душата ни. Ако се връщаме към мечтите на младостта, това е пътят към самите нас. Ако изпадаме в нездравословни занимания като безрасъден секс и алкохол, това е желание да унищожим статуквото и да се върнем към корените си. Ако изпадаме в депресивни състояния, това е нашето гориво, което можем да използваме, за да променим живота си креативно. Ако търсим любовта, можем да разберем, че няма как да обичаме другите, без да обичаме себе си.

Тук може да има и друг вариант. Ние все пак сме живели в известна степен по съкровените си желания, но околните и обществото продължават да ни инжектират вина и накрая се предаваме и започваме да обвиняваме себе си заради живота, който сме водили.

Сами разбирате, че и в двата случая стигаме дотам да предадем себе си. Приемаме натрапените ни илюзии, че „нищо не сме направили, пропилели сме живота си, загубили сме време, провалили сме се, а другите как успяха…“ Всичко, което сме направили, е било най-доброто, което е можело да се направи.

Ако сме недоволни от себе си, сега е моментът да станем доволни от себе си като си позволим да бъдем любезни най-вече със самите себе си и разберем, че го заслужаваме.

Да разберем, че досега сме се мразили и затова сме позволявали на други да определят какво да обичаме, харесваме, позволявали сме им да ползват телата ни за секс, да изсмукват енергията ни; да потискат истинските ни желания, разбирания, ценности. Можем да разберем, че за нас никакви авторитети не може да са определящи освен вътрешният ни собствен авторитет.

Ние също сме участвали в това потискане заради перверзната нужда да ни приемат и да ни харесват.

Обаче никой няма да ни приеме, ако не се приемем сами.

Ако се приемем сами, ще сме приети, дори целият свят да ни отхвърля. Ако не се приемем, ще сме отхвърлени, дори целият свят да ни приема.

Можем да го направим. Първата част от живота е само една „тренировка“. Тогава разбираме какво значи да изневеряваме на себе си и защо не е здравослоно да го правим. Ако заобичаме себе си, ще намерим правилните за нас хора и дейности. Ако обичаме себе си, ще дадем най-добрия пример и дар за децата ни – да обичат себе си.

Позволете си да приемете закъснялата любов към себе си. Закъснялата любов е най-разрушителна, както се пееше в една песен. Започва с разрушаване на оковите ви.

Бъдете себе си!

Обичайте себе си!

Сега, ако чувствате, че темата може да е полезна или просто интересна за вашите приятели и познати, може да я споделите.

Споделете мислите си (с публикуването се съгласявате с общите условия):