1. На твоята възраст се учех отлично
За детето, от раждането до шестгодишна възраст, родителите практически са богове. Знаят всичко. Формират разбиранията на детето за физическа и емоционална сигурност, доверие, идентичност.
Тази фраза може и да подтикне детето към по-добри постижения, но те ще са в името на това да се доказва пред другите и да мисли, че не е достойно такова, каквото е.
2. Ти си моето пиленце, маймунка, прасенце
Тези изрази, смятани за проява на любов, обезличават детето и го превръщат в някаква играчка. Подобно е действието на всички етикети. Майката казва на детето, че е глупак вместо „имаш нужда от помощ, сега ще ти обясня“. Етикетите обезличават от една страна, а от друга накъсват неговата идентичност като създават бъдещи вътрешни противоречия.
3. Гледай Иван има шестица на това контролно, а ти …
Разбира се, родителите правят всичко от добри подбуди, но само това не е достатъчно. Детето се чувства отхвърлено и все едно заплашено да бъде заменено. Създава се нагласа да се сравнява с другите, което е основа за бъдещата неудовлетвореност на възрастния.
4. Когато се държиш така, не те обичам
Няма как всички хора да са еднакви и да се държат по еднакъв начин. Но дори и детето да се е провинило, това е част от неговия собствен опит. Тази фраза въвежда вътрешна нагласа постоянно да угажда на околните, за да получи любов. Към изпълнение на очаквана роля, която може да скрие истинската му същност. Когато истинската същност е потисната, се следват фалшиви желания, а това води до пропилян живот.
5. Не ме засрамвай
Получавай шестици, дръж се възпитано и т.н., защото иначе ме засрамваш. Ясно е, че самите родители носят своя товар получен от техните родители. Срамът е най-унищожителното за душата чувство. Можем да предположим, че вината все пак може да се изкупи, но срамът може да остане за цял живот…или поне така се представят нещата. Децата нямат никакъв избор със срама. Могат само да се опитат да се скрият буквално и преносно.
6. Ти си точно като баща си (майка си)
Очевидно е, че този родител има проблеми със своя партньор, но е злоупотреба с детето то да бъде въвличано в това. Всичко остава в него. Представете си, че майката говори на сина си как баща му е много лош човек. Дали момченцето ще ще се развие като мъж, ако смята баща си за лош?! А за него е важно да получава от двамата родители, защото те са най-добрите за него.
Някой смята, че е спечелил във войната, която води със своя партньор, като е „привлякъл“ детето си на „своя“ страна…..но така губи детето си и погубва неговия живот.
7. Ако не си доядеш яденето – такъв ще си останеш, слаб и глупав
И детето се научава да изяжда всичко в чинията си, независимо колко има в нея, без да слуша гласа на тялото си, с последствия като крайности в ядене и пиене, излишно тегло и страха да не си „остане такъв“.
8. Ако не си послушен, ще те оставим на баба ти (дядо ти), ще те дадем на детска градина, ще те оставим в дом за сираци
На детето се внушава, че е ценно за родителите си, само ако угажда. Като гвъзрастен пренебрехва своите желания и търгува себе си за одобрение и любов.
9. Като се върнем вкъщи, ще видиш (вкъщи ще се разправяме)
Представяте ли си какво се слючва с детето, докато върви към вкъщи? Страх и ужас, които го карат като възрастен да влиза в подчинено положение пред авторитети или тези, които са му представени за авторитети: началник, ръководител, партньор и т.н.
10. Махай се да не те виждам и чувам
Или вариантът: „Защо съм те родила?!“ Което е същото. Създава усещането. че детето е нежелано, което може да диктува връзките му със света цял живот.
Децата не са възрастни! Те ни разбират съвсем буквално. Приемат за истина всичко, което им казваме. Могат да помнят една шега цял живот, а тези фрази са направо съсипващи.
Адаптирано от psy-practice.com
Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор
Предполагам, че ще има хора, които освен мен също ще са Ви благодарни за споделянето. Ако искате да получавате повече такива статии на мейла си, абонирайте се за бюлетина ми тук.
Имате въпроси или мнение – коментирайтe.
Видях в тази статия само как не трябва да се постъпва от страна на родителя. А как трябва да реагираме и какъв е правилноят подход?