Изпитвал съм го и аз, вината, че не си направил достатъчно за родителите си.

Че не съм обърнал достатъчно внимание, не съм бил достатъчно време с тях в последните им години, че и преди това. Че не съм осигурил нужните лекарски грижи.

По едно време се усетих, че това е вина от вида, че не съм ги спасил.

Това обикновено води само-ограничаване. Самоограничаваме се да имаме по-добър живот или по-добро здраве, защото родителите ни не са имали такова. В семейното поле това пак тръгва от любов, но неправилно насочена любов.

По едно време се освободих. Не е тайна как, но не го виждах известно време.

Някои неща е просто невъзможно да направим за родителите си. Просто, защото те са родителите.

Родовата енергия тече от тях към нас и нашите деца. Не обратно.

Не е възможно да спасим родителите си. Реалността е, че всичко, което е възможно да направим за тях, ние го правим. Другото е невъзможно. Ще ви споделя нещо, което носи лекота.

Не е възможно да направим родителите си щастливи. Това е тяхна отговорност.

Не е възможно и нашите родители да ни направят щастливи. Няма как да оздравеят, само за да ни ощастливят.

Не е възможно да отнемем съдбата на родителите ни. Ако се опитаме да ги лишим от тежестите им, тежестите си стоят при тях, но се умножават при нас.

Не е възможно да научим уроците на родителите си, вместо тях.

Обикновено носи успокоени да се оставим да изпитаме към тях просто благодарност. За дадения живот и възможности. Все някой трябва да продължи живота.

Божидар Цендов, психотерапевт, констелатор

Предполагам, че ще има хора, които освен мен също ще са Ви благодарни за споделянето. Ако искате да получавате повече такива статии на мейла си, абонирайте се за бюлетина ми тук. 
Имате въпроси или мнение – коментирайте.