Този каза, онзи каза

Имах един познат. Той се разведе и каза: „Ей това е щастие“. Каза също „Сега всички жени са мои“. Опитваше се усилено да създаде, каквито и да са отношения, с поне една жена (а опитваше с много).

Не успя да постигне нищо в продължение на година. Беше много недоволен. След това бе просто недоволен от връзките си. 

Опитваме се, да, много се опитваме да намерим някаква пряка пътечка към щастието. Нещо като формула „ако правиш това и онова, щастието е твое“. Или пък свързваме щастието с притежанието на това или онова – като моя познат. 

Други казват, че е грешно да се притежава, важното е да бъдеш в състояние на щастие. Те пък са се отдали на усъвършенстване на „вътрешното духовно състояние“, достигане на вътрешен мир.

Друг е въпросът, че идеалният вътрешен мир се постига след смъртта. Приживе всяко потрепване на обстоятелствата около теб заплашва вътрешния мир.

Още по-други хора казват, че е хубаво да си адаптивен и гъвкав. Да действаш съобразно обствоятелсттвата. Да се променяш съобразно света около теб. А пък съвсем други хора казват, че е хубаво да променяш не себе си, а да променяш света наоколо, така че да ти подхожда. 

Мнения за постигането на щастие всякакви. А са всякакви, защото такова нещо в Природата няма. Нито добиваме щастието от земните недра, нито расте на клонка, нито можем да си го купим в магазина. 

Възпитани сме какво е това щастието

Още от малки ни възпитават какво е това щастие. Съзнавате ли колко убеждения свързани със щастието носим в себе си?! Първото такова убеждение, което си формираме като малки, е „ако съм добър, то мама ще ме нахрани и ще ме гушка, няма да ми се кара. Това е щастие“.

Като порастваме продължаваме да се опитваме да сме добрички и се чудим защо хората наоколо не ни хранят и не ни гушкат. Човешкият мозък е майстор на обобщенията. Продължаваме напред мислейки, че ако сме добри в нещо, това ще ни донесе щастие. Като онзи човек, който споделял: „Завърших три висши образования. Много съм добър и знам всичко. Трябваше да съм щастлив, но не съм. Кой е виновен?!“

Далеч съм от мъсълта, че трябва да сме лоши. Това вече е тествано от безброй други хора, които са търсили този път към щастието. Сещате се какво най-вече е станало с тях. Е, ако се мислите за най-големите тарикати на света, действайте. 

В детството са ни учили как трябва да си изпапкваме всичко, да споделяме играчки с другарчетата си или напротив, да не си даваме играчките, да си учим уроците, за да „успеем“ в живота. 

Когато порастваме, започваме едно постоянно следване на диети за отслабване, което е смешно, тъй като вече ни е набито дълбоко в главата колко хубаво е да си изпавкваме всичко, включително и диетичното папо. Научаваме си всичко и чакаме някой да дойде, да ни потупа по рамото и да ни направи щастливи. 

Малко по-късно започват да ни учат какво е щастието в любовта, за какво служи принца на белия кон и колко е важно да си намериш принцеса, пък била тя и Пепеляшка. Тук мощно, с ентусиазъм и непредолимо въздействие се включват радио, телевизия, всякакви романтични филми и романи.

Няма бягане от тях. Дори малко да сме се отклонили от нормата при избора на интимен партньор, веднага имаме „любезната подкрепа“ на приятелите, които един през друг започват да обсъждат колко той (нашият партньор) не бил истински мъж, истинска жена, как това дето сме мислили за връзка не било връзка, на колко години сме станали, та сме нямали още жилище, кола и деца и т.н. 

Или пък щастието свързано с парите. Не знам дали са по-смешни разбиранията за щастие в любовта или разбиранията за щастие свързани с парите. И тук любезните загрижени за нас хора всячески ни „ограмотяват“. 

Грижат се хората. Искат да ни „насочат“ към „щастието“. Няма да разберем нищо повече за него, ако следваме натрапените ни от възпитанието и обществото модели на щастието. 

Всички модели за постигане на щастие, които познаваме, не работят

Оу, мислим си, че има някой общоприет модел за постигане на щастие, който работи? Е, защо тогава няколко милиарда човека на планетата са нещастни?!

Още по-зле. Всички идеи за постигане на щастие, което имаме в главата си, са директно за изхвърляне. Ако досега тези „велики“ идеи работеха, щахме да сме щастливи, нали? 

Всеизвестните методи за постигане на щастие не работят (и тези с парите, и онези духовните), защото те не са нашите, не съответства на нашия живот, нагласи, път. 

Постигането на щастие не е групово преживяване, а дълбоко лично

Всеки човек трябва сам да постигне своето щастие. Затова никой друг човек не може да ни направи щастливи. Щастието ни не зависи от другите. Няма общоработещи правила и формули. Това наистина е някакво вътрешно състояние, но не само.

Дали пък няма някаква връзка между това, което правим и щастието?!

Нека си спомним моментите на щастие, който сме имали. Дали усещането за щастие е в резултат на нещо, което сме направили или което ни се е случило? Очаквали ли сме най-хубавите си моменти? Какво сме правили преди моментите на усещане за щастие?

Щастието е резултат 

Казахме, че такова нещо като щастие в природата няма. Има го това, което наричаме усещане за щастие. Емоции, мисли и усещания, които са ни приятни. Вълнуващи емоции, хубави мисли, приятни усещания. 

Откъде идват те? От преживяванията, които имаме. Емоции, усещания и мисли не се пораждат просто така, а идват от нещата, които вършим. Търкалящите се камъни мъх не хващат. Човекът в бездействие бавно, но сигурно деградира и умира. 

Мисленето не е действие. С мислене е много по-лесно да се стигне до не-щастие, отколкото до щастие. 

Кои действия и кои преживявания? Имаме си в главите едни формулки, че ако направим еди-какво си, то ще постигнем щастие. Както видяхме, тези формули, всичките, които познаваме, не работят. 

От друга страна няма как едно, единствено действие, едно единствено преживяване да ни донесе щастие за цял живот. Щастието донесено от едно преживяване, колкото и интензивно да е то, свършва много бързо. 

Пример са тото и лотарийните милионери. Повечето от тях или много бързо свършват парите и се връщат на кота нула, или се пропиват, или деградират, или умират бързо. Всичко вследствие на надеждата, че са си „осигурили щастие за цял живот“. Нямало официална статистика за това? Има защо да няма. 

Цял живот, постоянно трябва да изработваме щастието си

Няма щастие за цял живот. Има нагласа за щастлив живот. 

И кое е това нещо, което можем да правим цял живот, което да ни носи постоянно щастие? 

Ако е нещо, което ще правим цял живот, то трябва да има голям смисъл за нас. Постоянно да ни носи удовлетворение, успех, да осигурява досттаъчно спокойствие, да ни стимулира да го правим, да ни носи приятни изненади. 

Ако е нещо, което ще правим цял живот, трябва да ни носи радост.

За да бъдем щастливи, трябва да сме щастливи във всичко, което правим

Ако не обичаме работата си, вероятността да стигнем до депресия е 50%. Ако не обичаме работата си и не сме щастливи в семейството си, вероятността да навлезем в депресия е 95%. 

Личният живот е нещо различно от работа и семейство. Ако не сме щастливи в работата и семейството, и нямаме личен живот, вероятността да влезем в депресия е 99%. 

Защо не сме щастливи в работата? Защото оставаме там, заради парите, задади това да се доказваме, защото се водим по другите хора и т.н. 

Защо не сме щастливи в семейството? Защото сме се водили само по сексуалния импулс или по съветите на другите хора, чувстваме се длъжни да се грижим за семейството, страх ни е какво ще кажат хората, ако помислим и за себе си, и т.н. 

Опиваме се да компенсираме с холизми. Но пък алкохолът много лесно може да доведе до алкохолизъм, употребата на наркотици почти моментално става наркомания, опитите за компенсация с много секс водят до сексохолизъм, опитваме се да компенсираме не-щастието от семейството с работохолизъм или спортохолизъм, и т.н. 

За да сме щастливи, всичко, което правим, трябва да го правим най-вече за себе си

Ако сме отговорни първо към другите, правим така, че да са задоволени техните интереси. Ако сме отговорни към другите, работим за постигането на техните цели, а нашите остават на заден план и не се знае кога ще бъдат изпълнени. Една от нашите цели е да сме щастливи….е, ако имаме такава цел. 

Нека не бъркаме грижата за любимите ни хора с нашето щастие. Заблудата „щастлив съм, защото ги правя щастливи“ идва от вкорененото в детството желание да угаждаме, идва от страх да не ни погледнат лошо (емоционална уязвимост), идва от желанието да се доказваме и т.н. нездравословни подходи за сваляне на напрежението.

Щастието идва, когато се грижим първо за себе си и се стремим да правим най-вече нещата, които ни носят радост, удовлетворение, спокойствие и успех. Никой друг не е задължен за мисли първо за нас, нито може да осигури личното ни щастие. 

И тогава ще постигнем уникалния си личен път на щастието. Хората ще протестират за това, което правим, ще ни обвиняват, ще ни заклеймяват, но дълбоко в себе си те ще искат да си позволят да правят същото. 

Ако искате да прочетете повече по темата, може да го направите с моята книга „Пътеводител на будния дух“, която можете да намерите и тук. 

За да получавате още такива статии на мейла, абонирайте се тук.

Благодаря за популяризирането на статията чрез бутончетата по-долу.